— Е, аз купих. Нали си спомняш, че трябваше да освежим бара?
— Престани вече! Барът ми харесва такъв, какъвто си е — възрази русокосият мъж, — със състарен ефект.
— Срамота! Състарих се и аз покрай теб. Помниш ли как изглеждаше, когато го купихме? Целият блестеше.
Всички отправиха поглед към дългия дървен бар, върху който стояха касовият апарат и бурканите със смесени захарни бонбони, желирани бобчета и анасонови лулички. Зад бара, по рафтовете, бяха подредени бутилки с алкохол.
— Важна е атмосферата — настоя Оливие. — Всичко тук трябва или да е старо, или да изглежда така. Не казвай нищо! — Вдигна ръка, за да прекъсне Габри, преди да е отговорил, сетне се обърна към полицаите: — Винаги спорим по този въпрос. Когато се нанесохме на това място, то беше железария. Всички характерни и оригинални елементи бяха изкъртени или покрити.
— Гредите бяха скрити под звукоизолиращи плочи за таван — добави готвачът. — Дори камините бяха разрушени и превърнати в складови пространства. Наложи се да наемем зидар, който да ги изгради наново.
— Наистина ли? — впечатли се Гамаш. Камините изглеждаха оригинални. — Но защо ви е трябвал „Варатан“?
— Да, Габри. За какво ни е? — настоя Оливие.
— Ами, щях да сваля боята на бара, да го мина с шкурка и да го лакирам, но…
— Но…?
— Надявах се Стария Мъндин да се съгласи да го ремонтира вместо мен. Той знае какво прави. И не би имал нищо против.
— Забрави. Никой няма да пипне с пръст този бар!
— Къде е кутията, която сте купили от мосю Беливо? — попита младият полицай.
— В мазето у дома.
— Може ли да я видя?
— Щом искате. — Габри погледна Моран, сякаш младежът бе умопобъркан.
Жан Ги Бовоар не можеше да повярва на очите си. Беше му приятно да разглежда имението „Хадли“. Досега Марк и Доминик Жилбер го бяха развели из всичките великолепни спални с камини и плоски телевизори, СПА вани и душове с пара. Стените на баните бяха от блещукащо мозаечно стъкло. Във всяка стая имаше кафемашина.
Очакваха първите си гости.
Сега бяха на долния етаж, в СПА центъра, където осветлението бе приглушено, а цветовете и ароматите — успокояващи. Разопаковани козметични продукти чакаха да бъдат подредени по рафтове, които още не бяха монтирани. Тази част от имението, макар и недовършена, щеше да е не по-малко разкошна от останалите.
— Имаме още около месец — обясняваше Марк. — Надяваме се да посрещнем първите гости през дългия уикенд на Деня на благодарността. Тъкмо обсъждахме каква реклама да пуснем във вестниците.
— Според мен не трябва да избързваме, но Марк смята, че ще се справим в срок. Повечето персонал е вече нает. Четирима масажисти, инструктор по йога, персонален треньор и рецепционистка. Това са само хората, които ще работят в СПА центъра.
Съпрузите бърбореха въодушевено. Бовоар си каза, че на Инид навярно ще ѝ хареса много тук.
— Колко ще вземате за двойна стая?
— Една нощувка в хотела и една лечебна СПА процедура излизат общо триста двайсет и пет долара — отговори Марк. — Цената е за стандартна стая, за настаняване през седмицата, но включва закуска и вечеря.
Нито една от стаите не му се беше сторила стандартна. Но и цената не беше такава. Колко пък можеше да струват тия кремове? Е, би могъл да доведе жена си за годишнината от сватбата. Оливие и Габри щяха да го убият, но пък защо изобщо да разбират? С Инид можеше изобщо да не излизат от хотела. Кой би искал да излиза, ако е настанен в такъв разкош?
— Цената е на човек — допълни собственикът на имението, след което угаси осветлението и отново се изкачиха нагоре по стълбите.
— Моля?
— Триста двайсет и пет долара на човек. Без включена туристическа такса — уточни Марк.
Бовоар бе доволен, че е зад домакина си и той не вижда изражението му. Явно само богатите имаха право на лечебни процедури.
До момента обаче инспекторът не бе забелязал и следа от „Варатан“. Оглеждаше подовете, плотовете на масите и вратите и за голяма радост на съпрузите Жилбер не спираше да хвали майсторската работа. Но всъщност най-вече наблюдаваше дали ще долови издайническия блясък. Неестествената лъскавина.
Нищо.
Пред входната врата се поколеба дали да не ги попита направо, но още не искаше да разкрива всичките си карти. Остана да разгледа и двора, като не пропусна да забележи окосените ливади, новите насадени цветя в градините и стройните, красиво подкастрени корони на дърветата.
Чувството му за ред бе удовлетворено. Така трябваше да изглежда провинцията. Цивилизовано.
Иззад ъгъла на къщата се зададе Рор Пара. Буташе ръчна количка и спря, когато видя Бовоар.