— Все пак си заслужава да опиташ — обади се съпругата му.
— Правистко лайно? — процеди Ани презрително. — Много оригинално. Малоумен фашист.
— Предполагам, че мога да използвам електрошок — сви рамене Гамаш.
— Фашист? Фашист? — почти изквича Бовоар.
Немската овчарка Хенри се надигна от кучешкото си легло в кухнята и любопитно наклони глава. Ушите му бяха огромни и Гамаш предполагаше, че кучето му не е чистокръвно, а някаква кръстоска между овчарка и сателитна чиния.
— Ох! — промълви съпругът на Ани.
Хенри се сви на топка в леглото си, а на Дейвид му се искаше да може да постъпи като него. Той и родителите на жена му погледнаха замислено към аварийния изход. Навън бе дъждовен и хладен септемврийски ден. Дългият уикенд на Деня на труда в Монреал.
Ани каза нещо неразбираемо. Отговорът на Бовоар обаче бе напълно ясен:
— Майната ти!
— Е, мисля, че този спор скоро ще приключи — обяви Рен-Мари и посочи машината за еспресо. — Още кафе?
— Non, pas pour moi, merci14 — усмихна се Дейвид. — Моля те, не сипвай повече и на Ани.
— Глупава жена — промърмори Жан Ги на влизане в кухнята. Грабна суха кърпа от рафта и се зае да търка яростно една чиния. Гамаш предположи, че за последен път вижда индийските шарки по порцелана. — Кажете ми, че е осиновена.
— Не, домашно приготвена е — отвърна Рен-Мари и подаде следващата чиния на мъжа си.
— Майната ти и на теб! — Ани показа само за миг тъмнокосата си глава и после изчезна зад вратата на кухнята.
— Да е жива и здрава — въздъхна майка ѝ.
От двете деца на семейството Даниел повече приличаше на баща си. Висок, задълбочен, интелигентен. Беше добър, нежен и силен. След раждането на Ани Рен-Мари някак естествено си бе помислила, че дъщеря ѝ ще прилича на нея: сърдечна, умна, духовита. Любовта на Рен-Мари към книгите бе толкова силна, че я бе подтикнала да стане библиотекарка и дори да поеме управлението на цял отдел в Bibliothèque Nationale15 на Монреал.
Но Ани бе изненадала и двамата си родители. Беше будно и весело дете, което обичаше да се състезава. Свирепо бранеше всичко, с което се захванеше и в което вярваше.
Трябваше да се досетят. В първите месеци след раждането ѝ Арман я качваше на колата и я возеше часове наред, за да я утеши, а малката ревеше, та се късаше. Баща ѝ пееше с дълбокия си баритон песни на „Бийтълс“ и на Жак Брел16. La Complainte du phoque en Alaska17 на „Бо Домаж“18. Тази бе любимата на Даниел. Беше прочувствена елегия. Но на Ани въобще не ѝ действаше.
Веднъж обаче от касетофона на автомобила се понесоха звуците от стара касета на „Уийвърс“19. И докато слушаше фалцетните им гласове, малката се успокои.
Отначало Арман реши, че това е чудо. Но след стотната обиколка на квартала, докато слушаше смеха на детето и извисяващите се гласове на „Уийвърс“, които редяха Wimoweh, a-wimoweh20, на Гамаш му се прииска нещата да се върнат постарому или самият той да запищи. Но музикантите пееха, а малкото лъвче спеше.
Ани Гамаш стана тяхното малко лъвче. Като порасна, се превърна в лъвица. Понякога обаче, докато се разхождаше с баща си, тя му споделяше страховете, разочарованията и ежедневните тревоги на младия си живот. Тогава главен инспектор Арман Гамаш го обземаше желание да я притисне в прегръдките си, за да не ѝ се налага непрекъснато да се преструва на смела.
Беше свирепа, защото се страхуваше. От всичко.
Останалите виждаха в нея силна и горда лъвица. Гамаш поглеждаше дъщеря си и виждаше Бърт Лар21, макар че никога не би ѝ го признал. Нито на съпруга ѝ.
— Може ли да поговорим? — попита Ани баща си, като пренебрегна Бовоар. Той кимна и подаде кърпата на Дейвид.
Гамаш и дъщеря му минаха по коридора и влязоха в топлата дневна. Множество книги бяха подредени по рафтовете в прилежни редици, а под масите и отстрани до дивана бяха струпани томчета на не толкова прилежни купчини. На масата лежаха вестници, в камината гореше кротък огън — не буйните пламъци, които сгряват през люта зима, а мекото, почти течно сияние на ранната есен.
Говориха си няколко минути за Даниел, който живееше в Париж със съпругата и дъщеря си, а до края на месеца се очакваше да се сдобият и с второ момиченце. Обсъдиха мъжа ѝ Дейвид и неговия хокеен отбор, който се подготвяше за предстоящия зимен сезон.
Арман предимно слушаше. Не беше сигурен дали Ани има да му каже нещо конкретно, или просто иска да си поприказват. Хенри дотърча в стаята и пльосна глава в скута на младата жена. Тя започна да мачка ушите му, а кучето заръмжа доволно. Накрая отиде и си легна пред камината.
18
Канадска фолк рок група, популярна в Квебек и Франция през 70-те години на ХХ век. — Б.пр.
20
21
Бърт Лар (1895-1967) — американски комедиен актьор, известен с ролята си на Страхливия лъв в най-популярната екранизация на романа „Магьосникът от Оз“ от 1939 г. — Б.пр.