Пърси се закашля, и сетне тихичко се засмя и се обърна към Дерек:
— Успокой се, приятелю! Това, което си мислиш, е невъзможно и ти много добре го знаеш.
Той презрително изсумтя.
— Май и ти си помисли същото.
— Само за миг.
— За какво говорите, ако смея да попитам? — намеси се Келси, преструвайки се, че не разбира.
— Няма значение — измърмори Дерек, пъхна ръце в джобовете на панталоните си. Приближи се до вратата и се облегна на рамката, застанал с гръб към стаята.
Келси погледна за отговор към Пърси, но той само мило й се усмихна, сви рамене и на свой ред пъхна ръце в джобовете си. Девойката едва се сдържа да не се засмее. Разбира се, че и двамата нямаше да признаят, че я бяха помислили за лейди. Самата мисъл за това бе непростима за мъже от тяхната класа. И точно това бе в нейна полза. Семейството й бе преживяло вече един скандал и тя никога нямаше да позволи това да се случи отново.
ПЕТА ГЛАВА
— Сигурен ли си, че не искаш да ти бъда длъжник за цял живот, Дерек?
— Май ставаме алчни, така ли? Можех да се закълна, че сме приключили с този въпрос.
— Ами, това беше преди ти да грабнеш наградата — очарователно му се усмихна Джеръми. Келси нямаше представа за какво говореха, а и това не я интересуваше. Сега, предполагайки, че бяха на път за новия й дом, тя отново бе нервна и неспокойна. Съвсем скоро трябваше да започне живота си на платена любовница и… Момичето потръпна, неспособно да продължи мисълта си.
Пътуваха с елегантна карета, която явно принадлежеше на Дерек. Сега бяха петима. Джеръми се бе върнал в кабинета на Лони, прегърнал младо русо момиче, облечено в рокля, подобна на тази, която Келси носеше. Представиха я като Флорънс и бе очевидно от пръв поглед, че блондинката обожаваше Джеръми Малори — не можеше да откъсне очи от неговите. Непрекъснато го докосваше и се притискаше към него, ловко използвайки всяко поклащане на каретата на завоите. Все едно че бе седнала в скута му.
Келси остана съвършено спокойна. Явно връзката й с Джеръми нямаше да започне веднага, а дори и да бе така, тя нямаше право да изисква нищо от него. Освен да плаща издръжката й. И макар че ситуацията не бе обичайна и той я бе купил, щеше да очаква безусловна преданост и покорност от нейна страна. При такива споразумения джентълмените не бяха длъжни да остават верни на любовницата си. Тъкмо обратното. В повечето случаи те имаха и съпруги.
Мъжете продължаваха да си говорят за награди и задължения до живот, но тя се опита да не им обръща внимание. Ала внезапно се запита как толкова млад мъж като Джеръми може да си позволи да плати такава огромна сума за нея, когато повечето благородници на неговата възраст живееха от рентата, която им отпускаха родителите им, или от приходите от имението, което щяха да наследят.
Сигурно той бе невероятно богат и Келси можеше само да бъде благодарна за това. Ако не беше така, сега сигурно щеше да бъде с онзи лорд със студените сини очи, вместо да седи в каретата с тези джентълмени, които я отвеждаха незнайно къде.
Не след дълго каретата спря и Джеръми и Флорънс слязоха. Не бе дадено никакво обяснение и никой не каза на Келси, че тя също трябва да слезе. След няколко минути младежът се върна, този път без Флорънс, и тъй като другите двама мъже не го попитаха къде е момичето, тя предположи, че джентълмените знаят къде се е дянала блондинката.
Екипажът отново потегли и след около четвърт час отново спря. Келси не познаваше Лондон — нали до вчера, когато пристигна с Елиът, никога не бе идвала в града. Девойката видя внушителните очертания на красива къща която явно се обитаваше от богато и аристократично семейство.
Това не я изненада, като се има предвид цената, която младият лорд бе платил за нея. Обаче май пак бе сгрешила, тъй като сега Дерек слезе от каретата. Навярно той живееше в тази къща, а не Джеръми и тя предположи, че вероятно ще оставят първо Дерек и Пърси, преди тя и Джеръми да достигнат крайната цел на пътуването си.
Оказа се, че отново греши, тъй като Дерек се извърна към каретата и протегна ръка, за да й помогне да слезе. Келси бе толкова изненадана, че без да мисли му подаде ръка. Едва когато стигнаха до високата дъбова врата, се осмели да попита:
— Защо вие ме придружавате, а не Джеръми?
Той изненадано я погледна.
— Няма да останеш дълго тук. Само една нощ. Утре ще ти бъде уредено друго жилище.
Девойката кимна и страните й се покриха с червенина.
Сега вече разбра. Джеръми вероятно наистина живееше с родителите си и разбира се, не можеше да я заведе вкъщи. Сигурно Дерек му е предложил да и даде подслон за тази нощ, което бе много любезно от негова страна. За щастие на него не му се налагаше да обяснява присъствието й на някого.