Джейсън знаеше, че единственият му син все още не е готов да си надене брачните окови, макар че и този ден щеше да дойде. Младежът много добре разбираше отговорностите, които носеше, и задълженията си пред титлата, която щеше да наследи.
Що се отнася до Марджъри, Джейсън бе отвратен от лъжите й. Той беше мъж с принципи, а освен това от дълги години бе глава на семейството — откакто бе навършил шестнадесет години — и често се бе налагало да наказва по-малките си братя заради лудориите им, а по-късно и Дерек, и Реджи.
Имаше избухлив характер и виновникът обикновено рухваше от срам и разкаяние, а ако беше жена избухваше в сълзи.
Марджъри напусна къщата му, обляна в сълзи и дълбоко засрамена. Оттогава не бе безпокоила Дерек. По време на краткотрайната им връзка тя бе измъкнала от него доста внушителна сума и младият мъж не чувстваше угризения на съвестта, че всичко бе приключило толкова зле. Ала научи този важен житейски урок веднъж завинаги… или поне така си мислеше.
Момичето, с което се бе сдобил тази вечер, не приличаше на Марджъри. Келси Ленгтън не принадлежеше към доброто общество, макар и да говореше като дама, не бе израснала сред привилегии и разкош и щеше да му бъде благодарна за всичко, което, благоволеше да направи за нея. Бе различна от Марджъри, която смяташе, че всичко и се полага по рождение.
Още повече, че той наистина бе купил момичето. В джоба си имаше разписка, която удостоверяваше продажбата. Но все още не знаеше какво да мисли за това. Девойката сама се бе съгласила да се предложи за продажба. Сделката не бе извършена против волята й и… по-добре да забрави за необичайните обстоятелства. Беше се сдобил с любовница, макар да не търсеше такава, ала би спасил всяка жена от извратената жестокост на Ашфорд.
Явно урокът, който му бе дал, бе сложил край на перверзните му забавления, както Дерек се бе надявал. Разликата бе, че сега по легален начин се сдобиваше с момичета, използвайки дома на Лони.
Преди Дейвид Ашфорд си купуваше по някоя евтина проститутка за през нощта, а подобни жени никога нямаше да се осмелят да подадат оплакване срещу един богат джентълмен. Освен това навярно им даваше достатъчно пари като компенсация за белезите и раните, които им оставяше. Но дори и Дерек да успееше да повдигне обвинение срещу него, имайки на разположение свидетелка — някоя от нещастните жертви на сексуалните му извратености — младият мъж се съмняваше, че една жена ще издържи да свидетелства срещу мъж. Те щяха да я подкупят или да я убият, преди делото да стигне до съда.
Той твърдо бе решил на всяка цена да разобличи Ашфорд, макар да нямаше доказателства против него. Но не можеше да си позволи да подкупва всяка жена, с която лордът прекарваше нощта, едва ли щяха да му стигнат парите, макар да бе достатъчно богат.
Може би трябваше да се посъветва с чичо Джеймс по този въпрос. По време на пиратските си години Джеймс доста често се бе сблъсквал с отвратителната страна на живота и ако някой знаеше как да се справи с такъв извратен тип, това бе именно той.
Но това щеше да почака до утре. Тази вечер имаше дяволското желание да се позабавлява. Обаче в крайна сметка започна да се пита защо продължава да вижда пред себе си меки сиви очи вместо сините на дамата, с която танцуваше. Май приятелите му щяха да се окажат прави. Какво, по дяволите, търсеше на този бал, когато вкъщи го очакваше прекрасна млада жена, която вероятно се чудеше защо той още не се е озовал в леглото й?
При мисълта за дома младият мъж се намръщи. Това бе едно от нещата, които разваляха очакваното удоволствие. Баща му го разбираше и нямаше нищо против забавленията му, стига Дерек да го вършеше дискретно.
До този момент никога не бе водил жена в лондонската къща на баща си, нито дори в двете имения, които му принадлежаха. Слугите най-бързо разпространяваха слуховете, а това означаваше, че тази вечер не можеше да се наслади на новата си любовница.
Накрая се умори да се преструва, откри Пърси и Джеръми и им съобщи, че си тръгва, но ще изпрати каретата обратно да ги вземе. Двамата, разбира се, си намигнаха многозначително, защото мислеха, че приятелят им бърза да се върне у дома, за да се наслади на прелестите на младата дама. Ала техните бащи не приличаха на Джейсън Малори.
Това не означаваше, че мисълта за евентуалното удоволствие не го изкушава. В края на краищата Келси Ленгтън бе само една слугиня и нямаше да остане в къщата достатъчно, за да даде повод на прислугата да клюкарства. Можеше незабелязано да се промъкне в леглото й, а на сутринта да се върне в спалнята си. Камериерът му нямаше да разбере.