— Да, отлично.
Странно, но точно това бе истината. Не би предположила, че ще заспи, но се бе унесла в мига, в който главата й докосна възглавницата. Навярно страхът и напрежението я бяха изтощили.
— Това е за теб, предполагам.
Келси не бе забелязала кошницата в ръката му. Тя кимна, надявайки се, че госпожа Хърсъл не му я бе връчила лично, а ако го е направила, то не е казала нищо за нея. Ала надеждите й не се оправдаха…
— Значи съм извършил добро дело, за което дори не си спомням?
Девойката се изчерви, защото я бяха уличили в лъжа.
— Съжалявам, но тази сутрин икономката ви ме обсипа с въпроси и аз си помислих, че не бихте желали да разбере истината.
— Точно така, а и това не е нейна работа. Наистина ли спа добре?
Тя остана изненадана от настойчивостта му да разбере дали е спала добре, сякаш не му се вярваше, че това е възможно.
— Да. Бях много изтощена. Беше много… изморителен ден.
— Нима? — усмихна се той. — Е, да се надяваме, че днешният ще е по-добър. Ще тръгваме ли? — Посочи към вратата.
Тя въздъхна и кимна. Мъжът се държеше доста странно, но това не беше нейна работа. Може би си беше такъв по природа — да се отнася скептично и към най-незначителните неща. Това нямаше значение, защото се съмняваше, че ще го види отново някой ден.
Младият мъж я съпроводи до каретата и в мига, в който ръката докосна нейната, тя отново усети онова приятно вълнение. Ала това не бе причината да се намръщи, когато той се настини в каретата на седалката срещу нея. Причината бе каретата бе призна и тя не можа да се сдържи:
— По пътя ли ще вземем приятеля ви Джеръми?
— Джеръми?
Моментното му объркване я подразни, но тя спокойно повтори!
— Да, Джеръми. Ще отидем ли да го вземем?
— Защо? Едва ли се нуждаем от компанията му на път за Бриджуотър. — Той внезапно се усмихна и Келси отново можеше да се закълне, че очите му са зелени. — Освен това е една чудесна възможност за нас да се опознаем по-добре. А и аз нямам търпение най-после да те вкуся.
И преди да разбере какво става, той я притегли в скута си. Реакцията й не закъсня и преди да приближи устни до нейните, го удостои със силна плесница. Той я погледна сякаш бе полудяла. Тя го гледаше по същия начин. Лордът я стовари отново на седалката срещу него.
— Не знам дали ще ми се извините или не, госпожице Ленгтън — изрече грубо. — Като се има предвид парите, които заплатих за привилегията да се възползвам от услугите ви, се надявам поне на обяснение. Да не би да сте останали с погрешното впечатление, че аз съм от онези, които често посещават дома на Лони, защото обичам по-груб секс? Мога да ви уверя, че сте сгрешили.
Устата й остана отворена, а страните й пламнаха. Той я бе купил! Не Джеръми. И тя току-що бе започнала връзката им, като му удари една звънка плесница!
— Аз… аз ще ви обясня, милорд — едва успя да промълви, усещайки, че й прилошава.
— Надявам се да го сториш, скъпа, защото в този миг се чудя дали да не си поискам парите обратно.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Стомахът й се бе свил на топка. Как да обясни случилото се преди малко? Не знаеше как да започне, защото не можеше да мисли ясно, като гледаше намръщеното лице на Дерек. Единствената ясна мисъл в главата й бе, че именно той я бе купил. Той! Мъжът, който я тревожеше и объркваше. Единствения от тримата, за когото се надяваше да не е новият й господар.
Сега разбра, че наистина не искаше да е той. Този мъж я вълнуваше по странен начин и девойката не можеше да събере мислите си.
— Чакам, госпожице.
За какво? За какво? О, да, искаше да разбере защо го бе ударила. Мисли, глупачке!
— Стреснахте ме, милорд.
— Стреснал съм те?
— Да, стреснахте ме. Не очаквах да ми се нахвърлите по този начин.
— Да ти се нахвърля?
Тя се сви, усетила сарказма във въпроса му. Как да му обясни, че бе достатъчно глупава, за да не разбере веднага, че именно той я бе купил? Всъщност Лони й бе казал, но тя не го бе разбрала правилно.
— Не се изразих както трябва — извинително промълви, — но не съм привикнала да седя в скутовете на мъжете и… както казах… аз се стреснах и реагирах преди да помисля… — Думите й заглъхнаха. Той продължаваше да я гледа намръщено. Нямаше друг избор и реши да му каже истината. — Много добре. Щом искате да знаете, аз не разбрах кой от вас тримата ме е купил. Чух само, че името на мъжа е Малори, а когато нарекохте Джеръми лорд Малори…
— Мили Боже! — възкликна спътникът й. — Ти си помислила, че братовчед ми Джеръми те е купил?
Смайването му я накара да се изчерви и тя смутено кимна.
— Дори и след като те доведох в дома си? — Отново кимна.