— Вие казахте, че е само временно. Аз предположих, че тъй като Джеръми е твърде млад, вероятно живее с родителите си, така че ви е помолил да ме приютите за една нощ. Защо иначе ще ви питам дали ще го вземем но пътя?
— Всъщност, скъпа, аз си помислих, че си се влюбила в младия негодник — усмихна се Дерек. — Това няма да е за пръв път. Той умее да печели жените още от първия миг, макар да е твърде млад.
— Да, той е необикновено красив — призна девойката и в съшия миг й се прииска да не го бе казвала, защото усмивката изчезна от лицето му.
— Предполагам, че сега си разочарована. Би искала не аз, а той да е новият ти господар, нали?
Въпросът му я свари неподготвена и очевидно истината бе изписана върху лицето й.
— Не, разбира се, че не — избъбри не особено убедително.
Беше ясно, че той не й повярва, но нямаше намерение да се впуска в по-нататъшни обяснения. Пък и как да му обясни, че младият Джеръми не я притесняваше, докато Дерек Малори събуждаше странни усещания у нея, които дори самата тя не разбираше? Предполагаше, че с Джеръми нещата щяха да бъдат много по-прости, а с този мъж нищо нямаше да бъде просто. Така че тя предпочиташе да е обвързана с Джеръми връзка, която нямаше да доведе до неочаквани усложнения.
Той продължаваше да мълчи и Келси заговори, вече доста по-уверено:
— Мога да ви уверя, лорд Малори, че предпочитам вас пред другите двама джентълмени, които наддаваха за мен. А освен това моите предпочитания не са от значение за сделката, на която се съгласих. Или не мислите като мен?
Реакцията му на резкия й тон бе неочаквана — той едва доловимо се усмихна, но очите му останаха сериозни.
— Съвсем правилно, мила моя. Може би ще трябва да започнем отново. Ела до мен и аз ще се постарая да те накарам да забравиш за Джеръми. А ти ще се постараеш да ме накараш да повярвам, че е така.
Тя се втренчи в протегнатата му ръка. Не можеше да му откаже, но у нея отново се надигнаха онези странни усещания и когато сложи ръка в неговата, от устните й се изтръгна приглушен стон.
— Май вече е по-добре? — усмихна се младият мъж, докато я настаняваше в скута си.
Келси бе сигурна, че бузите й са пламнали в очакване на целувките му. Но той не я целуна. Ръката му леко погали косите й, сетне обви тънката й талия и тя чу въздишката му.
— Отпусни се, скъпа моя — развеселено рече Дерек. — Сложи глава на рамото ми и се отпусни. Струва ми се, че отначало трябва да се науча да те крепя в скута си.
Думите му я изненадаха, но й подействаха успокоително.
— Да не би да съм прекалено тежка?
— Съвсем не — засмя се гой. Екипажът продължаваше да се движи по градските улици, които бяха изпълнени със забързани хора, отиващи на работа, коли за доставки и каруци. Когато навлязоха в покрайнините, Келси напълно се бе успокоила и доверчиво положи глава на гърдите му. Едната му ръка се плъзна по бузата й и леко я погали, което никак не й бе неприятно. От него се разнасяше ухание на чистота и приятен одеколон, а това определено й харесваше.
— Колко дълго ще пътуваме до Бриджуотър? — попита тя.
— Ще спрем да обядваме, а после ще продължим. До довечера ще пристигнем.
— А защо отиваме там?
— Имам къща наблизо. Разполагам и с малка вила, която предполагам, че е празна, и в която ще можеш удобно да се настаниш, докато ти потърся подходящо жилище в Лондон.
— Сигурна съм, че ще ми хареса. — Следващия един час пътуваха в мълчание, Келси се чувстваше удобно и вече бе започнала да се унася когато чу гласа му;
— Келси?
— Хмм?
— Защо се съгласи да участваш в подобен търг?
— Това беше единственият… започна, но рязко прекъсна, защото бе осъзнала, че за малко да му каже истината. — Предпочитам да не говорим за това, ако нямате нищо против.
Дерек повдигна брадичката й и внимателно се вгледа в лицето й. Очите му наистина бяха зелени, любопитни и в тях имаше още нещо, което не можеше да определи.
— Засега ще приема този отговор, скъпа, но следващия път ще бъда по-настойчив — нежно рече.
Сетне главата му се наведе и тя усети меката милувка на устните му върху своите. Нямаше нищо заплашително, нищо тревожно, само леко докосване. Момичето с облекчение въздъхна. Това не беше толкова лошо и нямаше защо да се плаши.
Неколцина млади мъже я бяха ухажвали в Кетъринг, ала нито едни от тях не се бе осмелил да я целуне под зоркото око на майка й. Като за първа целувка беше много хубаво. Не виждаше как може да я нарани и се запита защо родителите не разрешаваха на дъщерите си да се упражняват в този спорт.
Палецът му продължаваше нежно да гали страната й, сетне се премести в ъгълчето на устните й и нежно ги разтвори. В този миг тя усети как езикът му се плъзна по устните й, отначало леко, а после навлезе все по-навътре.