Дерек не разбираше собствената си реакция. Та той едва познаваше момичето. Притежаваше я, но това не бе причина да изпитва ревност към нея… поне не толкова скоро. А към Джеръми?
За Бога, братовчед му достатъчно ясно бе показал, че я желае! А тя бе признала, че го намира за изключително красив. Разбира се, ако беше казала друго, щеше да бъде явна лъжа. Всички жени намираха Джеръми за необикновено привлекателен. А тя се бе опитала да го убеди, че предпочита него пред братовчед му, но той много добре да знаеше, че го лъже.
Не биваше да обръща внимание на това. В крайна сметка нямаше никакво желание момичето да се влюби в него и да започне да мисли за семейство и бебета. Това бе последното, което един мъж би очаквал от любовницата си. Обаче не можеше да не си признае, че я желае независимо от всичко.
Нейната неопитност, съчетана с неподправена страст, едва не го бе накарала да загуби контрол. Не можеше да разбере защо поривът да я обладае още в каретата бе толкова, спонтанен и неудържим.
Страст. Единственото чувство, подходящо за една любовница. Може би Келси предпочиташе Джеръми, ала реакцията й на милувките му бе обнадеждаваща.
Двамата довършваха обяда си, когато Дерек промълви:
— Все още се чудя дали да не наема стая в странноприемницата. Обаче имам чувството, че ще ми трябва повече време, когато те любя за пръв път, а това доста ще ни забави. Трябва да пристигнем в Бриджуотър, преди да се стъмни, за да имаш време да се настаниш. Защо се изчервяваш?
— Не съм свикнала с подобни разговори.
Младият лорд се засмя, намирайки неискрената й невинност за забавна. Питаше се как ли ще успее да го убеди в девствеността си, когато легнат за пръв път. Но тази вечер щеше да разбере. Мисълта му достави огромно удоволствие.
— Не се тревожи за това, скъпа. Скоро ще свикнеш.
— Надявам се — скромно отвърна младото момиче. — Предполагам, че трябва да нося някоя по-тънка рокля… от това непрекъснато изчервяване ми става горещо.
Той избухна в смях.
— Струва ми се, че ще успеем да се справим с това.
— Ето, виждате ли, отново се изчервих. — Девойката докосна бузата си. — Имам чувството, че е лято. Толкова ми с топло.
— Да се надяваме, че до лятото ще престанеш да се изчервяваш — сухо отвърна той, убеден, че изчервяването е част от преструвките й. Нямаше желание да я насърчава в това отношение, затова добави: — Да тръгваме ли, преди да съм променил решението си относно стаята?
Тя не скочи възмутено и не побягна към вратата, но беше очевидно, че едва се сдържа. Дерек учудено поклати глава и тръгна след нея. Странно момиче. Ако насила я бяха заставили да участва в онзи търг, щеше да я разбере. Обаче познаваше жените достатъчно добре, за да знае, че те непрекъснато си служат с преструвки, за да омаят и заблудят мъжете.
Почти мръкваше, когато най-сетне пристигнаха. Вилата се състоеше от обширна кухня, малка трапезария с маса в средата и нещо като салон в другия край, където се виждаше голямо кресло с вълнена тапицерия. В задната част на вилата имаше спалня с тоалетна и малка вана.
Обзавеждането бе доста оскъдно и стаите бяха покрити с дебел слой прах, което означаваше, че отдавна не са обитавани. Върху стената над мивката висяха няколко ръждясали тенджери и тигани, около малката маса се виждаха само два стола, а в спалнята имаше само легло, без гардероб и тоалетна масичка. Ала вилата бе стабилна и стаите се нуждаеха само от почистване, за да се превърнат в уютно и приятно убежище.
Дерек донесе няколко цепеници и запали огън в камината. Избърса ръцете си и се обърна към гостенката си:
— Трябва да отида до къщата и да им съобщя, че съм пристигнал. Не бих желал да давам обяснения коя си ти и защо си тук, така че колкото по-малко хора знаят за теб, толкова по-добре. Досега никога не съм водил жена тук и не ми се иска любопитни носове да се врат наоколо и нежелани слухове да достигнат до ушите на баща ми. Скоро ще се върна. Нали нямаш нищо против за малко да останеш сама?
— Разбира се — кимна Келси.
Той я дари с очарователна усмивка, доволен, че тя не започна да се оплаква от обстановката.
— Великолепно. Искаш ли да вечеряме в града? Доколкото си спомням, наоколо има една-две много прилични странноприемници. — Приближи се и леко я целуна. — С нетърпение очаквам тази нощ, скъпа. Надявам се, че е взаимно.
Тя пламна, но той не забеляза, защото вече бе излязъл. Келси въздъхна, когато вратата се затвори зад него. Тази нощ? Не, не я очакваше с нетърпение. Реши да почисти наоколо, за да отклони мислите си от предстоящата нощ… Огледа кухнята и откри един кош с парцали. Можеше да избърше праха от мебелите и прозорците, но за по-основно почистване бяха нужни метла и сапун. Трябваше да изчака завръщането на Дерек.