— Може би е време да си назнача собствен секретар. Сам знаеш, че Бейнсуърт понякога вдига много пара за нищо. Каза ли какво е толкова спешно?
— Нещо относно предложението за продажба на фабриката. Срокът изтичал и затова толкова отчаяно те търси.
Дерек тихо изруга.
— Май е време да си назнача нов управител. Фабрика та не е за продан. Той много добре знае това.
— Дори и ако предложението е много изгодно?
— Не, дори и да с два пъти повече от стойността й. В никакъв случай — отсече синът му. — Нямам намерение да продавам собствеността си.
Джейсън се усмихна и го потупа по гърба.
— Радвам се да го чуя, момчето ми. Честно да ти кажа, когато Бейнсуърт дойде толкова разтревожен, аз си помислих, че ти искаш да продадеш фабриката и реших, че работата наистина е спешна и не може да чака, докато се видим следващата седмица на сватбата. Но сега се радвам, че си поговорихме.
— Никога няма да продам фабриката — решително отговори Дерек и тръгна след баща си към изхода. — Като говорим за сватби…
— Нима говорихме за сватби? — засмя се синът му.
— Е, дори и да не сме, ще поговорим — изръмжа маркизът. Длъжни сме, след като сватбата на Ейми е само след четири дни.
— Как мислиш, дали Франсис ще дойде? — Наричаше мащехата си на малко име, но това не означаваше, че не я уважава. Просто почти не я познаваше и не можеше да се насили да и казва „майко“.
Джейсън сви рамене.
— Никой не знае какво ще направи жена ми. Само Бог, може би — добави с безразличие, — Обаче това ме подсеща, синко, че брат ми Едуард, който е по-млад от мен, следващата седмица ще задоми третото си дете, докато аз…
— Той омъжва третата си дъщеря — прекъсна го Дерек. — Синовете му все още са ергени. Има голяма разлика между синовете и дъщерите. За момичетата е добре да се омъжат веднага след като завършат училище, но това не важи за момчетата.
Баща му отново въздъхна.
— Така е, но все пак…
— Татко, ти имаш само един син. Ако имаше дъщери, сигурен съм, че досега щеше да си дядо. Не се сравнявай с чичо Едуард, който има пет деца.
— Да, имаш право.
Двамата продължиха в мълчание. В трапезарията закуската ги чакаше. Блюдата бяха поставени върху нагорещени плочи, за да не изстиват.
— Наистина ли толкова искаш да станеш дядо? — внезапно попита Дерек.
Въпросът изненада баща му, но след кратко колебание той кимна енергично.
— Да, наистина искам.
— Много добре — ухили се той. — Ще го имам пред вид.
— Чудесно, но не ми се иска и в това отношение да следваш стъпките на Джеймс — първо сватбата, после бебетата.
Младият мъж избухна в смях, но не защото дъщерята на Джеймс Малори се бе родила по-рано, а защото баща му се бе изчервил и той отлично знаеше причината. В крайна сметка Дерек също бе незаконороден и последната забележка бе насочена и срещу самия него.
Маркизът се намръщи, но не каза нищо. Запъти се към масата, но внезапно спря и се извърна.
— Между другото, кое е момичето, което миналата нощ си завел в моята лондонска къща?
Дерек вдигна поглед към тавана. Винаги се бе чудил как баща му толкова бързо узнава неща, които не би трябвало да знае.
— Една девойка, която се нуждаеше от помощ.
— Хенли ми докладва за нея и твърди, че е проститутка — презрително изсумтя Джейсън. — Госпожа Хърсъл пък заяви, че е лейди. Кое от двете е истина?
— Нито едното, нито другото. Тя е получила отлично образование като повечето от дамите, но не принадлежи към отбраното общество.
— И просто е привлякла мимолетното ти внимание, така ли?
Не беше никак мимолетно, но Дерек предпочиташе маркизът да не знае, затова сви рамене и заяви с безразличие
— Да, нещо такова.
— Нали повече няма да я водиш вкъщи?
— Разбира се, татко. Признавам, че не бе много разумно от моя страна, но тя се нуждаеше от помощ. Не се тревожи, повече няма да чуеш за нея.
— Не бих искал слугите да чуват за нея, нито в Лондон, нито тук. И без това семейството ни е известно със скандалното си минало. Не желая отново да ставаме предмет на клюки.
Младият мъж кимна в знак на съгласие. Всъщност, като се изключи фактът на раждането му, неговото име досега никога не бе замесвано в скандали. Той винаги бе дискретен в любовните си похождения и възнамеряваше така да продължи и занапред.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Дерек не се върна в Бриджуотър. Останалата част от деня прекара с баща си в Харвестън, а на следващата сутрин замина за Лондон, за да прегледа пощата си и да изпрати писмо до Бейнсуърт. Докато бе в града реши, че не е зле да потърси къща за Келси.