Щеше да бъде много по-лесно, ако можеше да се обърне за помощ към чичо си Едуард. Той притежаваше доста къщи в Лондон и навярно можеше да му предложи подходящо жилище. Обаче Едуард щеше да го попита за кого търси квартира, а това бе нещо, което искаше да скрие от чичо си, тъй като от всички братя той бе най-близък с баща му. С другите си двама чичовци нямаше да има никакъв проблем. Те щяха веднага да го разберат, защото бяха издържали безброй любовници… поне преди да се оженят. Ала Едуард бе верен съпруг и не разбираше подобни постъпки.
За съжаление Джеймс и Тони не притежаваха къщи, а и дори и да имаха, бяха упълномощили Едуард да се занимава даването им под наем. Така че младият мъж трябваше сам да се заеме с търсенето на подходящ дом за Келси. Обиколи доста къщи, но някои бяха твърде големи, други — прекалено скъпи, а трети се нуждаеха от основен ремонт. Когато най-сетне откри това, което му трябваше, бе останал само един ден до сватбата на братовчедка му Ейми и нямаше смисъл да се връща в Бриджуотър.
От друга страна, нямаше смисъл и Келси да остава в Бриджуотър, затова той изпрати кочияша си да я вземе. Бе осигурил напълно обзаведена къща за шест месеца и трябваше само да се наемат слуги.
Младият мъж изгаряше от нетърпение да види отново красивата девойка и най-сетне да й се наслади.
Не се случваше често цялата фамилия Малори да се събере под един покрив. Дори и двамата най-нови членове на рода — Жаклин, дъщерята на Джеймс и Джорджина, и Джудит — дъщерята на Антъни и Розалин, бяха в къщата, за да не се налага майките им да се връщат по домовете си, за да ги нахранят. Синът на Реджи също беше с родителите си, макар че той бе достатъчно голям да се храни сам.
Тя се чувстваше много щастлива, когато цялото семейство се събереше заедно. Другият нов член на семейството бе, разбира се, младоженецът Уорън Андерсън. Сватбената церемония бе свършила и сега всички се бяха събрали в големия салон. Реджи се усмихна на новобрачните. Те бяха прекрасна двойка — Уорън, който бе висок метър осемдесет и пет, със светлокестенява коса и светлозелени очи, и Ейми, облечена в скъпа снежнобяла рокля, черна коса и кобалтовосини очи.
Реджи бе наследила от майка си Мелиса — починала, когато тя е била само на две години — същите коси и очи. Повечето членове на семейството бяха руси, със зелени очи.
Сватбеният прием бе в просторния дом на чичо Едуард на Гровнър Скуеър. Огромен и жизнерадостен мъж, винаги в добро настроение, за разлика от другите й чичовци, той преливаше от гордост и щастие, докато успокоително потупваше ръката на съпругата си Шарлот, която тихичко подсмърчаше до него. Тя бе плакала по време на цялата церемония, тъй като Ейми бе най-малкото й дете… Реджи си припомни, че всъщност леля й Шарлот плачеше на всички сватби.
Присъстваха Диана и Клер, братовчедки на Реджи от страна на чичо й Едуард, със съпрузите си, както и братята на Ейми — Травис и Маршъл; братовчед й Дерек, единственият син на чичо й Джейсън, разговаряше със съпруга й Никълъс и двамата й чичовци Тони и Джеймс. Дерек и Никълъс бяха приятели още от колежа, много преди Реджи да се запознае с Никълъс и безумно да се влюби в него. Ала присъствието на двамата й чичовци край съпруга й я притесняваше.
Младата жена въздъхна, питайки се дали те някога ще се погодят. Според чичо й Тони, Никълъс не бе достатъчно добър за нея, тъй като бил всеизвестен развратник. Чичо й Джеймс имаше по-сериозни основания да не харесва съпруга й, защото се бяха сблъскали по времето, когато Джеймс бе пират. Чичо й бе загубил битката, в която синът му Джеръми бил ранен, макар и леко. Сега това бе постоянен повод за стълкновения между съпруга й и чичо й. При последния им сблъсък Никълъс пострада доста зле и едва не пропусна сватбата им, а Джеймс бе заловен и едва не го обесиха за пиратство.
Разбира се, сега Никълъс бе член на семейството и напоследък двамата не се опитваха да се вкопчат един в друг при всяка среща. Възможно бе дори да се харесваха, макар че нито един от тях нямаше да го признае, а и като ги слушаше човек, никога не би се досетил за това. Когато бяха заедно, те се държаха като смъртни врагове. Ала Реджи знаеше, че двамата искрено се наслаждават на словесния двубой помежду си.
На всички бе известно, че братята Малори обичаха да спорят, въпреки че винаги се съюзяваха срещу външен човек. Младоженецът и четиримата му братя най-добре можеха да го потвърдят.
Когато се подвизаваше под прозвището Ястреба, Джеймс бе унищожил няколко техни кораба и бе успял да избяга, отмъквайки сестра им Джорджина, в която се бе влюбил.