— Наистина ли? — повдигна вежди Антъни. — Според мен постъпи много благородно. Това бе саможертва от негова страна, типично за по-възрастните братя.
Антъни и Джеймс имаха само една година разлика, Джейсън и Едуард — също, ала девет години деляха Джеймс и Едуард. Мелиса, тяхната сестра, която бе починала, когато дъщеря й Реджи бе само на две години, бе родена по средата.
— Децата никога не са изпитвали нужда от майка, не и след като ние четиримата се грижехме за тях. А освен това Франсис никога не се е държала майчински към тях.
— Истина е. Планът на Джейсън се обърна срещу самия него. Ти изпитваш съжаление към него, нали?
— Да съжалявам Джейсън? — изсумтя Джеймс. — Едва ли.
— О, хайде стига, стари разбойнико! Много добре знаеш, че обичаш двамата ни по-големи братя, така както и аз ги обичам. Джейсън може да е високомерен и избухлив тиранин, но винаги е изпълнен с добри намерения, личният му живот е пълна катастрофа и ти сигурно изпитваш жал към него, особено след като двамата с теб имаме такива прекрасни и нежни съпруги.
— Хмм, сега като си помисля, май наистина е така. Обаче, ако го кажеш на онзи дръвник Джейсън, аз ще…
— Не се безпокой — ухили се Антъни. — Харесвам си лицето такова, каквото е и не ми се ще да изпитам силата на юмруците ти. Между другото, каквото ти шепнеше Дерек преди малко?
Джеймс сви рамене.
— Каза, че се нуждаел от съвет, но сега не било удобно да го обсъждаме.
— Да не мислиш, че се е забъркал в неприятности? Няма да се изненадам, тъй като той упорито върви по нашите стъпки.
— И влече и Джеръми след себе си — изръмжа брат му.
— Хайде де! — недоверчиво възкликна Антъни. Твоят син от шестнадесетгодишен тича след фусти, ако не, и по-рано. И е научил всичко за жените от онези разбойници, бившите ти моряци. Дерек само го обучава как един, истински джентълмен трябва благоприлично да върти любов с дамите.
— Или по-скоро е обратното… По дяволите, караш ме да говоря глупости! Няма такова нещо като благоприлична любов!
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Лейди Франсис пресече салона и се приближи към съпруга си. Беше толкова нервна, че почти трепереше, но бе решила да стигне докрай. Двамата със скъпия Оскар бяха взели решение да признае всичко на Джейсън… по-скоро да му каже това, което той може би отдавна се досещаше.
Крайно време беше да се сложи край на този фарс, техния брак. Никога не бе искала да се омъжва за него, още от самото начало самата идея я ужасяваше и тя щеше безусловно да му откаже. Той беше огромен мъж, суров непреклонен, с избухлив характер. Физически я отвращаваше и плашеше. Тя много добре знаеше, че двамата изобщо не си подхождат, ала баща й я застави да се омъжи за него. Искаше да се сроди със семейство Малори, но не живя достатъчно дълго, за да се радва на тази връзка.
Както очакваше, осемнадесетте години брачен живот с Джейсън Малори се оказаха непоносимо бреме за нея. Винаги, когато беше в близост до съпруга си, изпитваше постоянен страх. Не се боеше, че ще я нарани физически. Просто тя знаеше на какви яростни изблици е способен, нервите й постоянно бяха опънати. Бе способен да избухне по най-малък повод: ако братята му го ядосаха за нещо, ако не бе съгласен с нещо, дори времето бе повод за яростни ругатни. Затова не бе чудно, че тя постоянно намираше извинения да не бъде край него.
Непрекъснато се оплакваше, че не се чувства добре, което накара Джейсън да повярва, че съпругата му е вечно болна. Всъщност цялото семейство бе убедено в нейното крехко здраве. Тя беше болезнено слаба и толкова бледа, че никой не се съмняваше в болестта й. Всъщност Франсис се радваше на цветущо здраве, ала съпругът и не разбра това.
Но повече не желаеше да скрива истината. Бе уморена от брака си с мъж, когото не можеше да понася, особено сега, след като бе разбрала на какви низости е способен.
Оскар Адамс бе пълна противоположност на Джейсън Малори. Той не беше висок мъж, всъщност бе доста нисък и не се отличаваше със силно телосложение. Беше мил, сладък, с мек говор, вечно отнесен, с нежна душа.
Двамата сякаш бяха създадени един за друг. Преди три години бяха признали взаимната си любов, но тя не можеше да събере сили да разкрие истината на Джейсън. Нима не бе време да се сложи край на един пропаднал брак точно сега, когато бе поставено началото на един щастлив съюз в семейството на Малори?
— Джейсън?
Той разговаряше със сина си Дерек и не бе забелязал пристигането й. Двамата се извърнаха и я поздравиха с усмивка. Усмивката на Дерек бе искрена, но Франсис не се съмняваше, че това не се отнася до тази на съпруга й. Всъщност бе убедена, че той желае компанията й не повече, отколкото тя неговата. Сигурно дяволски щеше да се зарадва на това, което смяташе да му каже. Лейди Франсис нямаше намерение да отлага нито минута повече.