— Трябва ми малко почивка и ще се оправя…
— И лекар — прекъсна я Дерек, вдигна я на ръце и я понесе към вратата.
— Мога да вървя сама. Всичко от което се нуждая, е малко почивка.
Той трепна, но тя не забеляза. Главата й се завъртя, сякаш пропадаше в някаква дълбока пропаст. Нима Дерек тичаше по стълбите? Не, само така й се струва. Всичко се замъгли и Келси загуби съзнание.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Моли?
Тя се събуди. На устните й се появи усмивка, когато се извърна и го видя, приседнал на леглото. Не го очакваше тази нощ да се върне в Харвестън. Той възнамеряваше да остане в Лондон, ако сватбеният прием на Ейми продължи до късно. Ала сега бе в спалнята й и макар да бе минало полунощ, жената не се разтревожи.
— Добре дошъл у дома, любов моя. — Думите й бяха истина. През по-голямата част от живота й Джейсън Малори бе нейната голяма и единствена любов. В началото Моли не вярваше и често се питаше защо маркизът на Харвестън се бе влюбил в нея. Ала отдавна вече не се съмняваше в чувствата му.
В началото бе за него само една хубавичка прислужница, с която младият лорд флиртуваше. Тогава бе двадесет и две годишен и неженен. Тя току-що бе навършила осемнадесет и бе омаяна от красотата и скритото му очарование, което малко хора познаваха.
Разбира се, те бяха дискретни, много дискретни, защото по-малките му братя все още живееха при него и той трябваше да им дава добър пример. Джейсън бе решил да прекрати връзката им, когато един от братята му едва не ги залови. Опита се да я прекрати и когато се ожени. Трябваше да я отпрати, но не можа, особено след обещанията, които й бе дал.
Цяла година успя да стои далеч от Моли. Ала един ден страстта им избухна с нова сила и драмата отново се озоваха в обятията си. Сякаш никога не се бяха разделяли. Ръцете им отчаяно се докосваха, устните им изгаряха от пламенните целувки, тъй като раздялата бе прекалено мъчителна и за двамата. Тогава Джейсън се закле, че никога няма да се разделят.
И сдържа обещанието си. Тя му бе истинска съпруга във всяко едно отношение, освен в едно — съюзът им не бе благословен от църквата. Той обсъждаше всички решения с нея, глезеше я, когато бяха сами и прекарваше всяка нощ с нея, без да се страхува, че ще ги разкрият. Монтира скрита врата в нейната стая, водеща към стълбите и коридора, отиващ към мазето.
Харвестън бе старо имение й в къщата имаше множество тайни проходи и врати. Една от тях бе в неговата стая и извеждаше в същия коридор, а другата — навън, към конюшните. Така че Джейсън можеше незабелязано да прониква в спалнята на любимата си.
Моли усети, че нещо не е наред. Прокара нежно ръка по брадичката му и тихо попита:
— Какво се е случило?
— Франсис иска развод.
Жената ахна от изненада. Разводът не беше нещо толкова необичайно сред нисшите класи, но беше рядкост във висшето общество. Как можеше лейди Франсис, дъщеря на граф и съпруга на маркиз, изобщо да помисли за подобно нещо?
— Да не е полудяла?
— Не, има връзка с някакъв глупак, с когото се е запознала в Бат. Иска да се омъжи за него.
Моли примигна.
— Франсис има любовник? Твоята Франсис?
Джейсън мрачно кимна.
Жената все още не можеше да повярва. Франсис бе стеснителна и крайно боязлива жена. Моли я познаваше много по-добре, отколкото собствения й съпруг, защото двете прекарваха доста време заедно, когато Франсис се връщаше в Харвестън. Икономката знаеше, че господарката й се страхува от Джейсън. Само една от неговите тиради можеше да я докара до сълзи, макар и да не е насочена срещу нея. Моли знаеше, че тя се отвращава от огромния ръст на съпруга си и от силната мъжественост, която излъчваше.
Любовницата на Джейсън винаги се бе чувствала неловко в обществото на господарката си, защото бе принудена да общува с нея и да изслушва женските й оплаквания, докато през цялото време се радваше на непозволените ласки на съпруга й От една страна, бе благодарна, че Франсис не обича мъжа си, защото вината щеше да я измъчва много по-силно, от друга страна, се дразнеше от презрителното й отношение към Джейсън. За Моли той беше прекрасен мъж, без никакви недостатъци, докато за господарката й бе олицетворение на всичко зло и отвратително.
— Намирам го за доста… изумително — изрече замислено. — Не смяташ ли?
— Това, че тя иска развод?
— Да, и това ме шокира, но най-вече разкритието, че си има любовник. Толкова е… не й подхожда, ако разбираш какво искам да кажа. И един глупак би разбрал, че тя не харесва мъжете, или поне създава такова впечатление, когато е в тяхното общество. Ако си спомняш, и преди сме говорили за това. Дори предположихме, че може би просто сексът я плаши. Ала очевидно сме сбъркали… или тя е превъзмогнала страха си.