— Доста добре го е превъзмогнала — изръмжа Джейсън. — И всичко това е ставало зад гърба ми и кой знае откога продължава.
— Джейсън Малори, да не би да искаш да се биеш на дуел само защото тя си е намерила любовник, след като ти никога дори не си я докосвал и след като…
— Това е въпрос на принцип! — прекъсна я.
— И какво от това? — сопна му се Моли. Маркизът въздъхна и примирено сви рамене.
— Права си, разбира се. Предполагам, че трябва да съм радостен, че Франсис си е намерила някого, но досадното е, че тя иска да се омъжи за него.
— Предполагам, че не си се съгласил на развод заради скандала — усмихна му се. — Така че защо си разстроен?
— Тя знае, Моли.
Жената притихна. Нямаше нужда от обяснения. По изражението на лицето му разбра, че не се отнася за любовната им връзка. Винаги бе подозирала, че Франсис знае за нея, и предполагаше, че е доволна, защото по този начин Джейсън стоеше далеч от леглото й. Не, не беше за това.
— Не може да знае. Само предполага.
— Няма никакво значение, Моли. Тя ме заплаши, че ще каже на Дерек и на цялото семейство. Ако момчето ме попита, знаеш, че не мога да го излъжа. Смятахме, че само Ейми знае за нас, откакто преди няколко години влезе неочаквано в кабинета ми и ме завари да те целувам за Коледа, защото въпреки че навремето Антъни също едва не ни разкри, не можах да издържа да не те целувам.
— Но нали тогава си говорил с Ейми и тя ти се е заклела, че няма да каже на никого?
— Да, и съм сигурен, че е удържала думата си.
Моли усети как в гърдите й се надига паника. Тя беше тази, която държеше никой да не знае за Дерек, и Джейсън й обеща, понеже я обичаше. От деня, в който той обяви сина й за свой официален наследник, тя се ужасяваше от мисълта, че истината може да излезе наяве и бъдещият маркиз на Харвестън ще бъде засрамен, ако узнае, че майка му е била прислужница. Не искаше той да знае. Достатъчно бе, че е незаконороден, но поне предполагаше, че майка му е принадлежала към висшето общество и е умряла наскоро след раждането му.
Заради тази тайна се бе отказала от щастието да бъде истинска майка на момчето си. Това не бе никак лесно, но поне бе близо до него, виждаше го как расте, радваше му се и знаеше, че винаги ще бъде край него. Джейсън й бе обещал, че никога няма да я отпрати и никога няма да я раздели със сина й. Сега Дерек вече бе млад мъж и рядко се връщаше вкъщи, ала чувствата й не се промениха. Тя не желаеше синът й да се срамува от майка си. А това неминуемо щеше да стане. И как би могло да бъде иначе? И сега да узнае, че майка му не е мъртва, а още по-лошо — през всичките тези години тя е била любовница на баща му…
— Ти си й казал, че си съгласен на развод.
Това не беше въпрос. Моли знаеше, че Джейсън нямаше друг избор.
— Не съм — призна той.
— Джейсън!
— Моли, моля те, изслушай ме. Дерек вече е голям мъж. Дори и да го заболи, сигурен съм, че ще приеме истината. Никога не съм искал да я крия от него, но ти ме застави и ми беше късно да променям онази история за майка му, а и той беше прекалено малък. Но вече не е малък и не е толкова чувствителен. Не смяташ ли, че ще бъде щастлив да узнае, че майка му е жива?
— Не, и ти много добре го знаеш. Както сам каза, преди е било твърде късно, а сега е още по-късно. Може би не го познавам толкова добре като теб, Джейсън, но го познавам достатъчно, за да знам, че ще побеснее. Никога няма да прости не само на мен, но и на теб, че си го лъгал.
— Глупости!
— Помисли си добре, Джейсън. Той никога не се е чувствал отхвърлен. Винаги е имал голямо семейство. Никога не е бил самотен като дете и винаги е имало на чие рамо да си поплаче, ако понякога е бил нещастен. Братовчедка му Реджина му беше като сестра и двамата имаха щастливо детство. Ала ако узнае истината, той ще се почувства пренебрегнат и отхвърлен, не разбираш ли? Поне това ще бъде първата му реакция, а сетне ще последва и срамът…
— Престани! Тези глупости може да са били валидни преди двадесет и пет години, но времената се промениха, Моли. Обикновени хора могат да станат известни писатели, музиканти, артисти, политици. Ти няма защо да се срамуваш от…
— Не се срамувам от това, което съм, Джейсън Малори. Но в твоето общество се гледа по друг начин на тези неща. Особено що се отнася до благородниците. И те не желаят тяхната чиста, аристократична кръв да се смесва с кръвта на обикновените хора. Ти самият си пример за това. Та нима не си намери за жена дъщеря на граф, жена, която не може да те понася, само и само да осигуриш майка на Дерек, когато неговата истинска майка топлеше леглото ти?