С изненада забеляза дългите златисти мигли, които в този миг леко потрепнаха. Мъжът се намръщи, явно сънят го измъчваше. Девойката изпита желание да докосне гладките вежди, но не се осмели.
Не искаше да го събуди. За нищо на света. Двамата лежаха един до друг в едно легло и тя не знаеше какви мисли може да пробуди това у него. А може би — не. Сигурно изглеждаше като плашило. Два дни без баня, с коси, полепнали от потта. Да, едва ли приличаше на съблазнителна любовница…
Щеше да бъде чудесно, ако може да се изкъпе, преди Дерек да се е събудил.
Грижите му за нея я изненадаха, всъщност не бе длъжен да го прави. Можеше да наеме медицинска сестра, но навярно изпитваше угризения на съвестта и искаше но този начин да изкупи вината си. Каквато и да бе причината, Келси се радваше, че бе останал край нея. Значи не беше толкова безчувствен и безотговорен, за какъвто го бе помислила.
Тихичко се измъкна от леглото и събра дрехите си. Промъкна се на пръсти до банята и внимателно отвори вратата. Извърна се да го погледне и се успокои, когато видя, че мъжът в леглото продължаваше да спи. Затвори вратата и не видя как клепачите му леко се повдигнаха. Изкъпа се, изми косата си, подсуши я и облече дрехите си.
Когато се върна в спалнята, Дерек го нямаше. Огънят в камината гореше, а леглото бе оправено. Келси се усмихна. Явно той се бе справил и с работата на камериерка.
Девойката разреса косата си, прибра я в обичайната си прическа и слезе долу, за да види дали Дерек си бе тръгнал. Откри го в кухнята. Бе приготвил кана приятно ухаещ чай, а върху подноса на масата се виждаше чиния, пълна с апетитни на външен вид сладкиши. Той се извърна и Келси мило му се усмихна.
— Не мога да повярвам, че си имал време да приготвиш и изпечеш всичките тези сладкиши — каза и кимна към чинията.
— Едва ли някога отново ще опитам — изсумтя той. — Не, чух как един уличен търговец ги хвали и ти купих няколко. Не са кой знае каква закуска, но поне са топли.
Думите му „едва ли някога отново ще опитам“, придобиха смисъл, когато забеляза бъркотията в кухнята.
Младият мъж забеляза изражението й и побърза да обясни:
— Готвачката ще дойде днес. Какво има? — попита, като видя ужасената й физиономия.
— Когато види в какво състояние е кухнята, тутакси ще избяга — рече тя. Той се намръщи.
— Глупости. — Ала след миг добави: — Мислиш ли? Тогава ще й дам достатъчно пари, за да я накарам да остане. Ако не я одобриш, можеш да наемеш друга. Препоръчвам ти обаче да не я уволняваш, преди да си й намерила заместница, освен ако не умееш да готвиш. Днес ще дойдат да ти се представят четирима от бъдещите ти слуги.
— Това означава ли, че ще остана тук?
— Не ти ли харесва?
Изглеждаше толкова разочарован, че побърза да го увери:
— Разбира се, че ми харесва. Просто не бях сигурна, че ще живея тук.
— Господи, не ти ли го споменах? Не съм ли? Е, добре, наех тази къща за шест месеца, но договорът лесно може да се продължи. Ако нещо не ти харесва, можеш да го смениш. Това ще бъде твоят дом, Келси, и искам да се чувстваш удобно тук.
Тя се изчерви при явния намек за бъдещата им връзка и смутено кимна.
— Много любезно от твоя страна. Сигурна съм, че ще се чувствам много уютно в тази къща.
— Отлично. Не искаш ли да отидем в трапезарията? Там поне не е толкова разхвърляно.
Девойката се усмихна и двамата излязоха от кухнята. Трапезарията бе просторна и светла, огряна от слънчевите лъчи.
— Колко слуги ще имам? — попита, докато, се настаняваше на масата срещу него.
— Толкова, колкото са ти необходими.
— Ти ли ще им плащаш заплатите или предпочиташ аз да се погрижа за това?
— Хм, не съм мислил по този въпрос. Предполагам, че ще е по-удобно, ако ти оставям известна сума за поддържането на къщата и за теб самата… Като стана дума за това, смятам, че ако се чувстваш достатъчно добре, не е зле да те заведа на пазар. Едва ли имаш много дрехи в малкото си куфарче.
Ако си бе взела повечето дрехи, щеше да му спести тези разходи, ала как щеше да обясни на леля си Елизабет, че взима целия си гардероб? Та нали се предполагаше, че заминава в Кетъринг само за кратко посещение и скоро ще се върне? И без това й беше трудно да измисли убедителна причина за продължителното си гостуване. А освен това собствените й дрехи едва ли бяха подходящи за новото й положение, макар че Келси искрено се надяваше да не й купи рокли, подобна на онази ужасна крещяща червена дреха.
— Както желаеш — смирено отвърна.
— По-добре ли се чувстваш тази сутрин? — някак нетърпеливо попита Дерек.