За щастие разговорът се въртеше около него и неговото семейство, тъй като Келси не би могла да му каже нищо за себе си, освен лъжи и измислици.
След поднасянето на десерта най-после й разказа какво се бе случило в Бриджуотър:
— Момичето, на което наредих да се погрижи за теб, е уволнено.
— Защото не е доставило необходимите неща.
— Не, икономката я уволнила преди да й дам нарежданията си, затова тя не си е дала труда да ги изпълни или пък да ги предаде на някой друг. Трябвало е да ми каже, но не го е направила. Била сърдита след спречкването си с икономката, събрала си нещата и си тръгнала.
— Тогава ти дължа извинение.
— Не, нищо не ми дължиш — увери я. Келси поклати глава.
— Да, дължа ти, защото реших, че си безчувствен и безотговорен и защото… хвърлих бележката ти в огъня, като изгарях от желание ти да беше на нейно място.
Той се вгледа смаяно в нея и след миг избухна в смях. Тя се изчерви. Сама не можеше да си обясни защо му бе признала за чувствата си. Не разбираше и какво толкова забавно бе казала.
— Ти имаш страхотен характер, Келси — обясни й. — Никога не бих го отгатнал по външния ти вид и като те слушам да говориш.
— Може би защото досега не съм имала случай да бъде предизвикана — призна си. — Вероятно съм наследила буйния темперамент от майка си.
Последното отговаряше на истината, тъй като майка й бе убила съпруга си по време на поредния ужасен скандал.
Стрелна го с поглед и примигна с гъстите си мигли.
— Имаш ли нещо против?
— Едва ли. Буйният темперамент е нещо съвсем обичайно и в моето семейство и аз съм привикнал с това. — Усмихна се и добави: — Надявам се, че няма да те предизвиквам често.
Младото момиче отвърна на усмивката му. Какъв заобиколен начин да й каже, че няма да й даде повод за оплаквания. Чувстваше се доволна, че се бе погрижила вечерта да бъде нещо по-специално. И сега като седеше срещу него на масата, се питаше как е могла да си помисли, че нещо свързано с него ще бъде мръсно и отблъскващо.
Наистина греховността на бъдещата им връзка я ужасяваше, но тя бе сключила сделка. И бе успяла да помогне на семейството си. Всъщност трябваше да бъде благодарна на Дерек Малори, че я бе купил.
Предположи, че много жени щяха да я сметнат за късметлийка. Може би след тази нощ тя също няма да се съмнява в щастието си. Ала вечерта още не бе свършила. Време бе да стават от масата. Вечерята бе чудесна и Келси дори бе изпила чаша вино. Искаше й се да изпие още една, но това едва ли щеше да й помогне. Може би щеше да стане още по-нервна.
Девойката се изчерви и тихо каза:
— Ако не възразяваш, ще се оттегля да се преоблека в нещо по-подходящо за… сън.
— За Бога, разбира се, че не! — възкликна младият мъж. Келси примигна. До този момент не бе разбрала с какво нетърпение чакаше той този миг. При тази мисъл по тялото й се разля приятна топлина и тя се изчерви още повече. Стана.
— Тогава ще те чакам… в спалнята.
Дерек взе ръката й и я поднесе към устните си.
— Виждам, че се притесняваш, скъпа моя. Не се тревожи. Двамата с теб чудесно ще се забавляваме. Обещавам ти.
Да се забавляват? Нима за него правенето на любов бе забавление? Невероятно! Но не каза нищо и само кимна. Думите бяха заседнали на гърлото й. При мисълта за това, което й предстоеше да загуби, в очите й запариха сълзи. Внезапно й се прииска всичко да свърши по-скоро. Искаше й се да застреля чичо си Елиът, заради когото се намираше в тази къща, очаквайки първата си брачна нощ, само че без свещените клетви преди това. Ала най-много й се искаше отново да вкуси целувките на Дерек Малори. Мили Боже, вече наистина не знаеше какво иска!
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
С треперещи пръсти облече фината нощница. Знаеше, че няма да се чувства удобно в нея, но упорито отказа да я съблече.
Нощницата не бе прозрачна, но отстрани имаше две дълбоки цепки, които разкриваха по-голямата част бедрата й. Беше изработена от мека бледосиня коприна, без ръкави, с дълбоко деколте и тънки презрамки.
Ако не беше горната роба от същата мека коприна, не би посмяла да я облече. Ала робата покриваше разголените й бедра и рамене, въпреки че деколтето щедро разкриваше заоблените й гърди. Келси реши, че при създадените обстоятелства трябва да се примири с последното.
Седеше край камината и разресваше косата си, когато на вратата се почука. Гърлото й бе свито от напрежение и от него не излезе нито звук. Явно Дерек бе решил, че не се нуждае от покана, защото вратата се отвори и той застана на прага. Не откъсваше поглед от нея, а очите му бяха станали тъмнозелени.