Нима и това трябваше да стори? Нима можеше да мисли за нещо друго освен за ужасната постъпка, на която се бе решила?
Беше готова сама да изпие уискито от бутилката. Ала нямаше друг изход — трябваше да измисли някакво оправдание за пред другите. Каза на леля си Елизабет, че Ан, една нейна приятелка от Кетъринг, й е писала, че е сериозно болна и докторите не й дават много надежда. Келси трябвало да отиде при нея и да утеши последните й дни, доколкото това е възможно. А чичо Елиът й предложил да я придружи.
Елизабет не заподозря нищо нередно. Пребледнялото лице на Келси можеше да се обясни с тревога за приятелката й. А Джийн, Бог да я благослови, не я обсипа с безкрайни въпроси, защото не си спомни за такава приятелка на сестра си. През последната година Джийн изведнъж бе пораснала. Трагедията в семейството бе сложила край на щастливото й детство. Келси си помисли, че предпочита дванадесетгодишната й сестра да я засипе със стотици въпроси, вместо да я гледа мълчаливо с тъжните си очи. Ала Джийн още скърбеше за родителите си.
А какво ще стане, когато не се върне вкъщи от посещението си в Кетъринг? Е, за това щеше да мисли по-късно. Дали някога отново ще види сестра си и леля Елизабет? Дали ще се осмели да ги посети, когато те открият истината? Келси не знаеше. Единственото, което знаеше, бе, че животът и никога няма да бъде отново съшият.
ВТОРА ГЛАВА
— Хайде, миличка. Време е.
Келси се втренчи във високия, слаб мъж, застанал на прага. Когато вчера я запознаха с него, й казаха да го нарича Лони. Той беше собственикът на къщата… този, който трябваше да я продаде за най-високата цена, която предложат.
Нищо във външния му вид не издаваше, че се занимава с продажба на млада плът. Беше облечен като благородник. Имаше приятно лице и добри маниери. Говореше възпитано и културно… поне докато чичо Елиът беше с нея. След като чичо й си тръгна, домакинът изостави изискания тон, макар че продължи да бъде любезен.
Той й бе обяснил много внимателно, че след като за нея ще бъдат платени много пари, тя няма да има право да прекрати споразумението, което обикновено една любовница бе свободна да стори. Джентълменът, който ще я купи, ще иска гаранции за парите си и сам ще реши кога да се освободи от нея.
Келси бе принудена да се съгласи с това, макар че й напомняше на продаване в робство. Тя бе длъжна да остане с мъжа, без значение дали го харесва или не, независимо дали той ще се държи добре с нея или не, докато не му омръзне.
— А ако не се съглася? — осмели се да попита.
— Е, миличка, наистина не ми се иска да узнаеш какво ще стане в този случай — любезно отвърна Лони, ала в гласа му прозвучаха заплашителни нотки и Келси почувства как сърцето й се свива от ужас. Той продължи обясненията си с по-шеговит тон, сякаш това, което казваше, бе нещо съвсем обикновено и тя би трябвало да го знае. — Аз лично сключвам всички подобни споразумения и гарантирам спазването им. Не мога да позволя репутацията ми да се провали заради капризите на някое момиче, което е решило, че не харесва сделката и пожелае да се откаже. Никой няма да е съгласен да участва в подобни продажби, ако не са гарантирани, нали?
— Много ли продажби сте осъществили?
— Тази ще бъде четвъртата, въпреки че нито едно от момичетата не е било от добро потекло като теб. Повечето от благородните джентълмени, изпаднали в парично затруднение, предпочитат да намерят богати съпрузи за дъщерите си. Срамота е, че чичо ти не ти е уредил подобаващ брак. Не ми приличаш на момиче, създадено да бъде нечия любовница.
Девойката не знаеше дали да се почувства обидена или поласкана.
— Няма време, за да се уреди подходяща женитба — едва чуто пророни.
— Разбирам, но все пак е жалко. Както и да е, сега трябва да те настаним за през нощта. Ще те представя утре вечер, след като изпратя съобщения на някои джентълмени, за които знам, че се интересуват от подобни сделки. За щастие едно от моите момичета е с твоя ръст и размер и ще може да ти заеме нещо подходящо от гардероба си за представянето. Една любовница трябва да изглежда като такава, а не като монахиня, ако разбираш какво искам да кажа. — Мъжът критично я огледа. — Тоалетът ти е хубав, но е по-подходящ за градински чай. Може би си донесла някоя подходяща дреха?
Младото момиче поклати глава, почти засрамено, че толкова прилича на истинска дама. Лони въздъхна и махна с ръка.
— Няма значение, все ще се намери нещо подходящо — рече и я поведе по стълбите към горния етаж, където бяха приготвили стая за нея.
Както и останалата част от къщата, стаята бе обзаведена с вкус.
— Много е приятно — учтиво каза Келси.