Выбрать главу

— Наистина трябва да се погрижим за тези твои изчервявания, Келси — развеселено рече.

Младото момиче сведе клепачи, усещайки, че страните му отново пламтят.

— Знам.

— Изглеждаш… много красива.

Каза го малко неуверено, сякаш не това беше точната дума. Приближи до нея, взе гребена от ръцете й, остави го настрани и повдигна един дълъг лъскав кичур.

— Невероятно красива — повтори младият мъж. Келси вдигна поглед и срещна неговия. Възхищението, което прочете в зелените му очи, накара сърцето й да тупти по-силно. Той беше толкова близо до нея, че топлината на тялото му сякаш я опари, по тялото й пробягнаха сладки тръпки, а гърдите й се напрегнаха. Дори мирисът, който излъчваше, възбуждаше сетивата й. Усети, че се е втренчила в устните му, закопняла от желание да ги усети върху своите, припомняйки си сладостта на предишните му целувки.

Коланът на робата й се смъкна. Меката коприна се свлече в краката й. Тя чу как от устните му се отрони тежка въздишка, докато погледът му бавно обхождаше всяка извивка на тялото й.

Когато заговори, гласът му бе дрезгав от едва сдържана страст.

— Ще трябва да ти купим още от тези — посочи нощницата й.

— Трябва ли? — Смяташе, че е изрекла въпроса си, но думите заседнаха на гърлото й. Чувстваше се толкова напрегната и… очакваща.

Сетне ръцете му нежно се плъзнаха по страните й.

— Имаш ли представа колко съм копнял за този миг? — меко попита младият лорд.

Нямаше какво да му отговори, а и нямаше време за това, защото той вече я целуваше, езикът му разтвори устните й, с наслада вкусвайки нейните. След миг се стрелна навътре в кадифената мекота на устата й, ръцете му я притеглиха по-близо и гърдите му се притиснаха до нейните. Почувства се толкова слаба, че безсилно се отпусна в ръцете му.

От устните му се изтръгна сподавен стон, Дерек я вдигна на ръце и я понесе към леглото. Положи я нежно и се надвеси над нея, докато разкопчаваше сакото и разхлабваше вратовръзката си. Очите й срещнаха неговите и треперещите й устни се разтвориха, ала девойката нямаше сили да извърне глава, толкова хипнотизиращ и омайващ бе погледът на зелените му очи.

Бе забравила да загаси лампите в стаята и сега се проклинаше заради тази небрежност. Искаше й се да се покрие, но си припомни какво й бе казала Мей — мъжете обичат да гледат голото женско тяло, а тя се чувстваше гола, тъй като меката коприна плътно прилепваше но тялото й и очертаваше всяка извивка. Чувстваше се толкова неловко, очаквайки го излегната на леглото.

Не знаеше каква съблазнителна гледка представлява с черните си коси, разпилени по възглавницата, с леко повдигнатите колене, разкривайки дългите й стройни крака. Полуразтворените й сочни устни сякаш молеха за целувки. А тези огромни сиви очи, изпълнени със страх… а може би с нещо друго… Те караха Дерек да се чувства като спартански воин, готвещ се да изнасили някоя селска девица. Ала това странно чувство не намаляваше изгарящото го желание.

От мига, в който бе прекрачил прага на стаята и я бе видял в тази оскъдна дреха, членът му болезнено се втвърди. Опита се да мисли за други неща, но нищо не помогна. Желаеше я толкова силно, че се уплаши.

Бе притежавал и други красиви жени. Ала в Келси имаше нещо различно, може би престорената невинност, глупавият и смешен начин, по който се изчервяваше, който също може би бе обиграна преструвка, или фактът, че я бе купил… Не знаеше, но искаше да се нахвърли отгоре й и да се слее докрай с нея.

Излегна се и леко я докосна. Кожата й бе гладка и мека като кадифе. Той едва не свърши, когато дръпна тънките презрамки и пред погледа му се разкриха великолепните й снежнобели гърди. Отново го прониза необузданото желание да проникне дълбоко в нея и никога да не излезе.

Всичко това бе абсурдно. Навярно бе попрекалил с виното на вечеря. Тя също бе пила, може би за да й е по-лесно да понесе физическата му близост. Дали щеше да има нещо против, ако незабавно я обладае? Не, той не беше някакъв неопитен младеж, беше мъж с опит.

Обсипа лицето й с целувки, а ръцете му обхванаха пълните я твърди гърди. Сетне устните му се плъзнаха надолу и леко захапаха набъбналото розово зърно. От устните й се изтръгна приглушен стон, който бе най-сладката музика за ушите му.

Докосваше я навсякъде. Келси непрекъснато си повтаряше, че той има право на това. Устните му и нещата, което правеше с нея, я караха да трепери и тя си помисли, че треската й отново се е върнала.