— Ами на вдовиците е разрешено да правят каквото си искат, докато дебютантките, на каквато ти приличаш, не могат да излизат без компаньонка.
— А аз едва ли мога да мина за такава.
— Наистина изглеждаш значително по-съблазнително от една компаньонка подразни го тя.
— Напълно съм съгласен — ухили се младият лорд и в очите му проблеснаха дяволити пламъчета.
В този миг разговорът им бе прекъснат от една двойка, която и двамата не очакваха.
Джеръми Малори и Пърси Елдън се настаниха без покана на масата им.
— По дяволите, как ме открихте? — възкликна Дерек.
— Джеръми трябваше да предаде бележка от баща си до твоя чичо Антъни и никак не бе трудно да забележим каретата ти отпред — отвърна Пърси, докато лакомо оглеждаше ястията в чиниите им. — Между другото как е храната? Великолепна, както казват?
— Вие двамата нямате ли по-добро занимание тази вечер? — раздразнено изръмжа Дерек.
— По-добро от храненето? — Пърси бе искрено ужасен. Джеръми тихо се изкиска.
— Предлагам да извикаш келнера, братовчеде. Нали наистина не искаш да ни лишиш от тази прелестна компания. Можеш да се наслаждаваш на уединението си с дамата по всяко време. Не бъди толкова безсърдечен.
— Цяла седмица мечтае да я зърне — обади се Пърси. Масата внезапно подскочи, сякаш някой бе сритан под нея. Пърси и Джеръми се изгледаха кръвнишки един друг.
— Ако смятате да останете, поне се дръжте прилично — въздъхна Дерек.
Келси прикри с ръка усмивката си. Джеръми изглеждаше щастлив, извърна се към нея и я дари с ослепителната си усмивка. Тя бе забравила колко невероятно красив бе този младеж и няколко минути не можа да откъсне поглед от него.
— Как се отнася с теб този дръвник, прелестно момиче?
Келси се изчерви не само защото го зяпаше като хипнотизирана, а и защото въпросът му бе твърде личен. Ала бързо се съвзе.
— Днес изхарчи толкова пари за мен. Снабди ме с нов гардероб.
Джеръми нехайно махна с ръка.
— Това се разбира от само себе си. Аз питах как се отнася към теб? Нямаш ли нужда от спасител? — с надежда запита той. — С радост ще се притека на помощ.
Масата отново подскочи. Този път Келси не можа да се сдържи и избухна в смях. Сега Дерек раздаваше ритници под масата, ала Джеръми не бе толкова благоразумен като Пърси и гръмогласно изрева. Десетина души се извърнаха към тяхната маса.
— За Бога, Джеръми, не си ли разбрал, че ако се каниш да отмъкнеш дамата на някой мъж не бива да го правиш в негово присъствие? — засмя се Пърси. Той възмутено изсумтя.
— Никога не бих се опитал да отмъкна приятелката на братовчед си. Той много добре знае, че само се пошегувах. Не е ли така, Дерек? — Щом забеляза каменното изражение върху лицето на роднината си, високо подсвирна. — Не мога да повярвам! Дерек ревнува! Но досега ти никога не си проявявал ревност!
— По-добре си пази другото коляно, момче — предупреди го Пърси. Джеръми незабавно се отдръпна назад със стола си.
— По дяволите, разбирам от един път — изръмжа. Няма нужда от напомняне.
Дерек поклати глава и промърмори:
— Непоправим негодник.
— Прав си, но пък иначе животът ще е доста скучен — ухили се братовчед му.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Келси не си спомняше някога толкова да се е смяла и забавлявала, както тази вечер с Дерек и приятелите му. Те непрекъснато си разменяха шеги и дружески подмятания, Дерек постоянно се мръщеше на братовчед си и го наричаше непоправим негодник, но за Келси бе ясно, че той е много привързан към младежа.
Близките семейни връзки бяха чудесно нещо. Келси го разбираше много добре, тъй като и тя самата бе безкрайно предана на семейството си, иначе тази вечер нямаше да бъде на тази маса. Малката й сестра Джийн бе нейна отговорност, обичаше много и леля си Елизабет, колкото до Елиът… хм, бе загубила уважението си към него, ала отношението й можеше лесно да се промени, ако той докажете, че може да му се вярва занапред. Ако не положеше усилие да си намери добра работа и да се погрижи за близките си… тогава… тя ще последва примера на майка си и ще си намери пистолет.
Безгрижният смях продължи през цялата вечер. Келси неволно спомена, че след вечеря двамата с Дерек възнамеряват да се разходят из „Воксхол Гардънс“. Пърси и Джеръми в един глас заявиха, че и те имали намерение да направят точно същото, което, разбира се, напълно се разминаваше с истината, ала приятелят им вдигна ръце, примирен, че няма да се отърве от двамата досадници.
Пърси и Джеръми сигурно щяха да съжаляват за прибързания си възторг, тъй като и двамата бяха облечени доста леко, докато Дерек бе с дълго вълнено палто, а Келси с плътната кадифена наметка.