— Сигурно си очаквала да видиш някоя евтина и крещяща обстановка? — Той се усмихна, като видя изумлението й. — Аз се грижа за развлеченията на хората от висшето общество, миличка, и съм установил, че те са склонни по-охотно да се разделят с парите си, когато го правят в обстановка, с която са свикнали, — Лони се засмя и добави: — Тези от по-низшите класи, които не могат да си позволят моите цени, не прекрачват прага на къщата ми.
— Разбирам — излъга девойката. Тя смяташе, че мъжете задоволяват страстите си където им падне, а и цял Лондон бе осеян с подобни домове с лоша слава. Явно бе попаднала в най-скъпия от тях.
— Наясно ли си, че споразумението, на което се съгласи, е различно от обикновените любовни сделки? — я попита Лони, преди да излезе от стаята. — Разбра ли, че няма да получиш нищо за себе си, освен парите, които джентълменът реши да ти даде, докато си с него? — Келси отново кимна, но, изглежда, той искаше да се изясни докрай и затова продължи: — Ще те предложа на цената, която чичо ти поиска и парите ще получи той. Това, което е отгоре, ще прибера аз, тъй като уреждам сделката. Така че в крайна сметка ти няма да получиш нищо от тези пари.
Тя го знаеше и се молеше парите, които ще платят за нея, да покрият дълговете на чичо Елиът и да останат достатъчно за издръжка на семейството, докато той си намери нова работа. В противен случай саможертвата й щеше да бъде напразна, само временно отлагане на катастрофата. Нали по пътя за Лондон чичо Елиът й се бе заклел, че ще си намери работа и ще я запази на всяка цена, независимо дали го удовлетворява или не…
Най-много я тревожеше огромната сума, която Елиът дължеше на кредиторите си.
— Наистина ли мислите, че някой ще плати толкова много пари? — осмели се да попита смутената девойка.
— О, да — убедено отвърна Лони. — Тези богати безделници няма за какво да харчат парите си. Коне, жени, карти — това са единствените им занимания. Щастлив съм, че им осигурявам последните две, а и всякакви разновидности на порока, каквито си пожелаят, с изключение на убийство.
— Всякакви разновидности на порока?
Той се засмя.
— Миличка, ще се изненадаш, щом узнаеш какво желаят понякога всички тези лордове… и дами. Ще ти кажа, че познавам една графиня, която идва тук през последните два месеца и ми плаща да й намирам всеки път различен господин, който да я бичува, много внимателно, разбира се, и да се отнася с нея като с робиня. Носи маска, за да не я разпознаят. Всъщност джентълмените, които я посещават, мислят, че е едно от моите момичета. Аз сам бих бил щастлив да я обслужа, защото тя е хубавичка като теб, но дамата има други желания. Това, което най-много я възбужда и й доставя огромно удоволствие, е, че тя познава лично всеки един от джентълмените, но те не знаят коя е тя. Не подозират, че се срещат с нея на всички балове и вечери във висшето общество, че танцуват с нея, играят на карти, а през всичкото това време тя знае малките им мръсни тайнички.
Келси се изчерви и за миг остана безмълвна. Нима всичките тези хора от отбраното общество вършеха подобни неща и плащаха за тях? Никога не бе подозирала подобно нещо
— Ха, престани да се изчервяваш! — с отвращение възкликна Лони. — По-добре е да свикнеш с подобни разговори, моето момиче. Отсега нататък това ще бъде работата ти — — да доставяш удоволствие на мъжа, който ще плати за услугите ти, и то по такъв начин, какъвто той пожелае. Разбра ли? Един мъж върши с любовницата си неща, които никога не би и помислял да извърши със съпругата си. Точно заради това му трябва любовница. Ще изпратя едно от моите момичета да ти обясни всичко по-подробно, след като чичо ти явно не си е направил труда да го стори.
И той изпълни обещанието си, от което тя се почувства още по-унизена и нещастна. Миналата вечер едно хубаво младо момиче на име Мей се бе появило в стаята и, носейки крещящата и безвкусна рокля, която в момента Келси бе облякла. След това няколко часа най-подробно й бе разказвала за секса и за уменията, които трябва да притежава една желана любовница. Довери й как да се предпазва от бременност, как да възбужда мъжа и как да утолява страстта му по всички възможни начини, за да получи всичко, което иска от него. Това последното едва ли бе нещо, което Лони би искал тя да узнае, но, изглежда, Мей бе изпитала съжаление към нея и доброволно бе споделила различни трикове.
Разговорът по нищо не напомняше на този, който бе имала с майка си миналата година, когато навърши седемнадесет години. Тя откровено й бе говорила за любовта и бебетата, а след това набързо бе сменила темата, за да не се почувстват и двете засрамени от деликатния разговор.