След първото надбягване те се присъединиха към тях. Лицето на Пърси сияеше. Изглежда, притежаваше шесто чувство по отношение на конете и надбягванията, защото никога не губеше. За него залаганията не бяха нещо сериозно, той просто се забавляваше.
— Струва ми се, че вече си прибрал солидна печалба — отбеляза Дерек, като видя самодоволното му лице.
Приятелят му отвърна едно „хм“ и насочи внимание към кошницата със сандвичите.
— Има ли смисъл да питаш? — престорено тъжно отвърна Джеръми.
Братовчед му се засмя:
— Пърси не винаги е прав за залаганията. Много добре си спомням как веднъж загубих няколко хиляди лири само защото послушах съвета му.
Той направи страдалческа физиономия.
— Никога няма да го забрави — оплака се той на Джеръми.
— Мисля, че се забавляваше, като изигра стария Ник за залозите при първото надбягване.
Лицето на Пърси грейна.
— Така е, но и Ник винаги успява да ми провали сделката, ако се натъкна на някой чистокръвен жребец. Не знам как го прави, но винаги успява.
— Тук ли е Никълъс?
Пърси кимна.
— Той регистрира онзи жребец, който купи от мен. Онзи, който ще бяга в четвъртия манш.
— Трябваше да го поканиш да се присъедини към нас — каза Дерек. Джеръми се задави.
— Ами, струва ми се, че няма да е много добра… — Не довърши, тъй като вратата на каретата се отвори и Реджина Идън, съпругата на Никълъс, се качи при тях. Очевидно затова Джеръми не одобри идеята на братовчед си и Дерек трябваше да признае, че е имал право. Сега се питаше как, по дяволите, ще представи своеволната си братовчедка на любовницата си.
— Стори ми се, че разпознах екипажа ти, Дерек — рече тя, наведе се, за да го целуне по бузата, и се отпусна на седалката до него. Сетне се обърна към Джеръми: — Защо не ми каза, че той е тук?
Джеръми пъхна ръце в джобовете си и се отпусна на седалката срещу тях.
— Не се сетих — измънка.
— Реджи, какво, по дяволите, правиш тук? — попита Дерек. — Та ти не обичаш конните надбягвания.
— Така е. — Младата жена сви рамене и сетне се усмихна. — Не знам как стана, но се обзаложих с Никълъс, че новият му кон няма да спечели днес, така че трябваше да дойда, за да се уверя лично. Нали не мислиш, че ще повярвам на думите му, след като той толкова мрази да губи от мен?
Дерек се извърна настрани, опитвайки се да прикрие Келси, която седеше от другата му страна. Непосилна задача, като се има предвид лъскавата сапфирена рокля на любовницата му.
— Можеше да попиташ мен — изтъкна той. Реджина повдигна вежди.
— Когато те виждам толкова рядко? И откъде да знам, че ще бъдеш тук? — След тези думи го бутна безцеремонно назад, за да не й пречи.
— Колко се радвам да те видя отново, Келси. Нямах представа, че познаваш братовчед ми.
От мига, в който зърна Реджина Идън да влиза в каретата, тя изпадна в паника. Едно бе да разговаряш с непознат човек и да го оставиш да си мисли каквото иска, след като не очакваш пак да го видиш, а съвсем друго да го видиш отново.
Затова се бе извърнала към прозореца, надявайки се като Дерек, че жената няма да я познае, но надеждите й бяха напразни.
— Нима Дерек е ваш братовчед, лейди Идън?
— О, да. Израснали сме заедно. И моля те, наричай ме Реджи както всички останали от семейството… — Тя замълча и многозначително погледна Джеръми. — Почти цялото семейство.
Дерек бе забравил за първоначалното си смущение. Сега бе напълно изумен.
— Реджи, откъде познаваш Келси?
— Срещнахме се онзи ден при шивачката. За мен бе огромно удоволствие. Но, за Бога, какво търси тя тук сама с теб? Знаеш какви злобни клюки ще плъзнат.
— Тя е… тя е…
Той заекна, не знаейки как да продължи, когато Джеръми внезапно се намеси:
— Братовчедка на Пърси.
Пърси примигна.
— Тя е?… — Силно смушкване в ребрата от страна на младежа го накара да продължи: — моя братовчедка. Да, далечна братовчедка от страна на майка ми, досега не си чувала за нея.