— Великолепно — възкликна Реджи, — Когато се срещнахме, инстинктивно разбрах, че ще станем добри приятелки, а сега вече знам защо. След като е роднина на Пърси, значи тя е близка и на нашето семейство. Тази вечер трябва да я доведеш на вечеря у дома, Пърси. Разбира се, и вие сте поканени — обърна се тя към братовчедите си.
Тримата мъже изпаднаха в паника.
— Това няма да е…
— Не е възможно…
— Аз имам друг…
Обаче тя решително ги прекъсна и смръщи вежди.
— Да не би наистина да мислите, че ще успеете да ми се изплъзнете с глупавите си извинения, когато съм в града само за няколко дни? Баща ти и леля Джорджина вече приеха поканата, Джеръми. Същото се отнася и за чичо Тони и леля Розалин, така че ще стане чудесна семейна вечеря. Каквито и планове да имате, те не са по-важни от една семейна вечеря, нали?
Джеръми завъртя очи. Дерек се отпусна назад, проклинайки случайността. Реджи винаги постигаше своето, като го правеше с невинното изражение на малко дяволче.
— Това означава ли, че всички ще отидем? — обърна се Пърси към Дерек.
Той изпита желание да убие приятеля си на място. Братовчедите нямаха друг изход, освен да приемат поканата на Реджи, но Пърси можеше да се измъкне; тъй като не бе член на семейството. Но как можеше да очаква от този малоумник да прояви здрав разум? Не, не и добрият стар Пърси.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Никълъс примигна. Бе се замислил за онова, което Пърси навремето му бе казал — че няма никакви роднини близки или далечни, а ето че днес се бе появила някаква братовчедка. Разбира се, че бе чул и останалото, което съпругата му каза… макар и доста смътно.
— Разбира се, че те чух, любима. Но какво те кара да мислиш, че са шикалкавели? Може би са имали други планове за вечерта.
Тя нетърпеливо изсумтя.
— Ако са имали някакви важни планове, щяха да ги споменат, нали? Ала не го направиха. И тримата никак не бяха очаровани от идеята да дойдат тази вечер.
— Много добре знаеш, че на практика Пърси и Джеръми живеят тук, тъй като идват твърде често. Така че вероятно наистина са имали нещо друго предвид, а ти само са въобразяваш, че са се опитвали да се измъкнат.
— Така ли смяташ? — скептично го изгледа съпругата му. — Е, това беше доста странно, ако питаш мен — каза Реджи на съпруга си, докато се обличаше за вечеря. — Искам да кажа, че и тримата шикалкавеха и се опитваха да измислят някакви извинения, сякаш наистина не искаха ла дойдат. За Бога, та това е само една вечеря, няколко часа от скъпоценното им време. След това ще могат да отидат където си поискат, което навярно обикновено и правят…
— Казваш, че младата дама била братовчедка на Пърси? — намръщено попита той.
Реджи въздъхна.
— Чу ли поне една дума от това, което ти казах, след като споменах за братовчедката на Пърси?
— Реджи, струва ми се, че вдигаш много шум за нищо. Моля те, успокой се. Ако има нещо нередно, сигурен съм, че ще го открия. Между другото, благодаря ти, че си поканила Дерек и Пърси, иначе щях се чувствам малцинство.
Той, разбира се, имаше предвид чичовците й Джеймс и Тони. Не изпадна във възторг, когато му спомена за семейната вечеря. Реджи го мушна в гърдите и се закани:
— Тази вечер не искам никакви битки. Обеща ми, че ще се държиш прилично.
Никълъс невинно й се усмихна и я прегърна.
— Ще се държа прилично, ако и те сторят същото.
Младата му съпруга въздъхна примирено, опасявайки се, че вечерта ще се провали. Кога ли нейните чичовци са се държали прилично?
Антъни дръпна Дерек настрани, преди да се оттеглят в трапезарията за вечеря. Всички се събраха в салона. В интерес на истината се държаха изключително прилично, нещо, което рядко се случваше, когато се намираха в една и съща стая с Никълъс Идън. Но това може би се обясняваше с факта, че присъстваха и деца — Джеймс държеше за ръка неговата малка Джаки, а Розалин носеше бебето Джудит. Дерек не можеше да се начуди на промяната в поведението на чичовците си, когато дъщерите им бяха наоколо.
Ала в момента Антъни изглеждаше доста сериозен, докато чакаше другите да излязат от салона.
— Смяташ ли, че е добра идеята да спиш с братовчедката на Елдън?
Дерек се почувства сякаш го бяха ударили в стомаха.
— Какво те кара да мислиш?… Той го прекъсна със смях.
— Хайде стига, скъпо момче. Нали ви наблюдавах. Та то е изписано на лицето ти.
Младият мъж се изчерви. Тъкмо си бе казал, че вечерта е започнала много успешно.
За съжаление не можа да измисли подходящо извинение, за да не присъства на вечерята, без да си навлече възмущението на братовчедка си Реджи, която до края на живота си щеше да го обвинява, че се е проявил като последен мръсник. Дори мислеше да й пише, че внезапно се е разболял, но като знаеше колко е подозрителна, едва ли щеше да му повярва.