— Джейсън, ти си изключително търпелив мъж — намръщено отбеляза Едуард. — Съпружеските задължения може и да се пренебрегнат по взаимно съгласие, но разводът никога не е бил решение на проблемите, поне в нашите кръгове.
— Никога е силно казано — отвърна Джейсън. — И във висшето общество има разводи, само че са много по-рядко.
— Моят баща отлично знае какъв позор ще навлече един развод върху името на семейството — за пръв път се обади Дерек. — Обаче смятам, че е изключително благородно от негова страна да се съгласи с молбата на Франсис.
Джейсън се усмихна на сина си и облекчено въздъхна. Най-много го безпокоеше неговата реакция.
— Хайде стига, Еди — изтъкна Джеймс. — Дори и момчето е разбрало, че този брак е безсмислен и обречен. Обърна се към Джейсън: — Трябваше да кажеш достатъчно ясно, че не търсиш одобрението ни, а че просто ни съобщаваш решението си. Твоят проблем, братко, е, че прекалено много обръщаш внимание на хорското мнение. В крайна сметка това си е лично твоя работа и след като ти не съжаляваш, какво значение има мнението на останалите?
— Не всички можем да си позволим лукса да не се съобразяваме с общественото мнение. Имаме задължения и отговорности, с които сме длъжни да се съобразяваме, но както сам каза, решението е взето и няма място за спор. Благодаря ти за разбирането, Джеймс.
— Мили Боже, това ли съм направил? — престорено ужасено възкликна брат му. — Тони, хайде да поизлезем на чист въздух и да си премерим силите. Май днес съм загубил здравия си разум.
Антъни се ухили.
— Вероятно за него е било толкова трудно да го каже, колкото за теб да го смелиш. Но винаги съм готов да влея малко разум в главата ти.
— Не се и съмнявам — изсумтя Джеймс.
Джейсън се усмихна, докато гледаше след двамата си по-малки братя, които излязоха от салона. Сетне срещна неодобрителния поглед на Едуард и въздъхна.
— Според мен правиш грешка, Джейсън.
— Разбирам защо смяташ така, Едуард. Предпочитам да мисля за това като за поправяне на една отдавна направена грешка.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
— Разбрах най-сетне какво означава „семейна среща“ както я нарича баща ми — каза Дерек, когато влезе в салона.
Келси седеше в дълбокото меко кресло до прозореца с ръкоделие в ръцете. Тя бързо го скри под възглавничката и го погледна, изчервявайки се.
Ала когато заговори, гласът й бе спокоен както обикновено.
— Не знаех, че е имало семейна среща.
— Права си. Ти излезе от стаята заедно с останалите жени, преди да се повдигне този въпрос.
Тя се намръщи.
— Нека не говорим за миналата вечер, ако нямащ нищо против.
Младият мъж трепна. Когато миналата нощ я доведе в дома й, Келси беше доста разстроена. Нещо повече, бе бясна, загдето я бе поставил в неловко положение да лъже и да се преструва на такава, каквато вече не бе.
Това, което му каза, не излизаше от съзнанието му:
— След като толкова много се срамуваш от мен, че трябва да ме представяш като „вдовица“ или нечия „братовчедка“, не е ли по-добре да не ме водиш на места, където се налага да обясняваш коя съм?
Всъщност Дерек изобщо не се чувстваше засрамен от нея, тъкмо обратното — изпитваше гордост, че тя е негова дама. И след като помисли, установи, че истинската причина да не намери благовиден предлог да откаже поканата на братовчедка си Реджи бе, че всъщност той искаше да представи Келси на семейството си. Колкото и да звучеше невероятно, но това бе самата истина. Не, никак не се срамуваше от нея. Връзката помежду им обаче беше нещо, което трябваше да се прикрива и за нещастие той нямаше друг избор.
— Толкова ли ти бе трудно да се срещнеш с роднините ми? — попита.
— Твоите роднини са много мили хора, особено жените. Чичовците ти са малко странни, тъй като непрекъснато се заяждат помежду си, но това не ме засяга. Ала истината е, че ти ги излъга за мен, а не биваше да го правиш. Изобщо не трябваше да ме водиш там.
Той самият отлично го знаеше, ала стореното — сторено.
— Моите чичовци знаят — призна си младият мъж.
— Знаят какво?
— Че си моя любовница.
— Нима си им казал? — ахна Келси.
— Не, те сами са се досетили. Самите те са имали безброй много любовници… преди да се оженят. Във всеки случай аз съм виновен, защото не можах да се сдържа да не те гледам.
— И как си ме гледал?
— Доста… интимно.
— А защо си го правил?
— Не знаех, че съм те гледал така, докато те не ми го казаха — оправда се Дерек.
Младата жена се изчерви и както обикновено нейната невинност го възбуди. Той пристъпи към нея, но се спря и прокара ръка през златисторусата си коса, ядосан на себе си.