Току-що бе нарушил собствените си правила, идвайки преди обед. Тази сутрин бе научил смайваща новина и макар това да не я засягаше, му се искаше да я сподели с нея. Ала бе съвсем неподходящо да я люби по това време на деня. Тя сигурно ще се ужаси.
Любовниците трябваше да се посещават по тъмно, в малките часове на нощта. И без това напоследък идваше по-рано, за да могат да вечерят заедно. И ако продължаваше в същия дух, може би ще бъде най-добре да се пренесе да живее при нея, за да прекарват цялото си време заедно.
Каква невероятно изкусителна мисъл! Да се събужда до нея всяка сутрин. Да закусва с нея. Да може веднага да сподели с нея всичко, което го вълнува, а не да чака с нетърпение да стане подходящо време, за да я види. Да я люби, когато я пожелае.
Отхвърли тази мисъл. Бе прекалено изкусителна. Какво, по дяволите, става с него? В началото дори не искаше любовница. Сигурно Келси го е променила. Той бе много доволен, че тя е негова, но все пак…
— Ти спомена, за някаква среща? — обади се младата жена, тъй като мълчанието бе продължило прекалено дълго.
— Баща ми ще се развежда.
— Не те разбрах.
— За това беше срещата — обясни младият мъж и леко се изчерви. — Затова ни извика, за да ни го съобщи.
Меките й сиви очи се изпълниха с искрено съчувствие, тя стана, приближи до него и го прегърна.
— Майка ти сигурно е съкрушена.
— Всъщност…
— Ти също.
Тя се опитваше да го успокои и това дяволски му харесваше. Искаше да се наслади на тези няколко мига, преди да й каже истината.
— Не, не е точно така. Тя е моя мащеха, разбираш ли, и аз я харесвам, макар че тя не е била достатъчно често с мен, за да я обикна. Освен това тя е тази, която иска развод.
— Тогава сигурно баща ти е…
— Не, не, скъпо момиче, никой не е съкрушен, наистина, освен може би чичо Едуард — добави и леко се намръщи. — Той се опита да убеди баща ми да не се развежда, но едва ли някой е в състояние да промени решението на Джейсън Малори, щом веднъж го е взел.
— А чичо ти защо е против?
— Вероятно защото разводът ще предизвика скандал.
— Но ти ми каза, че баща ти ненавижда скандалите.
— Така е, но в случая ще направи изключение, за да върне свободата на Франсис. Разбираш ли, бракът му никога не е бил нормален. Той се оженил само и само да осигури майка на Реджи и мен. Ала не се е получило. Както вече ти казах, мащехата ми рядко се задържа вкъщи.
— Защо?
— Ами тя непрекъснато боледува — обясни Дерек. — Така че по-голямата част от годината прекарва в Бат.
Келси въздъхна и облегна глава на гърдите му.
— Хората не бива да се женят, ако не се обичат.
— По принцип не бива, но доста го правят.
— Радвам се, че не си разстроен от новината.
— А ако бях?
— Щях да ти помогна да я преживееш.
— Защо? — меко попита той. Изненадано го погледна.
— Защото нали това се иска от една любовница?
Дерек едва не се засмя. Това по-скоро бе задължение на съпругата, не на любовницата. Една любовница можеше да се разтревожи, ако покровителя й не е доволен от нея, но едва ли щеше да се развълнува от семейните му неприятности, които нямат пряко отношение към нея.
— Би било много великодушно от твоя страна, скъпа моя. — Нежно погали бузата й. Бе възбуден от близостта й. — Може би все пак ще се възползвам от утешенията ти.
Младият мъж я вдигна на ръце и се запъти към вратата.
— Не отиваш в спалнята, нали?
— О, тъкмо натам съм се запътил.
— Но аз нямах предвид такова утешение — протестира Келси.
— Знам, но аз се нуждая тъкмо от него и изобщо не ме интересува, че още няма обяд.
Думите му прозвучаха толкова войнствено, че тя само примигна.
— Всъщност и мен — промълви.
— Наистина ли?
— Разбира се. А защо да ме интересува?
— Няма никаква причина, мила моя — широко се ухили той.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Този следобед Дерек трябваше да изпълни няколко поръчки и реши да вземе Келси със себе си. Желанието бе импулсивно и сигурно не биваше да му се поддава. Явно съвсем се бе размекнал и Келси бе виновна за това.
Тя се бе превърнала във великолепна любовница. Никога не бе изпитвал такова удоволствие с друга жена. Усещането бе близо до истински екстаз. А след невероятните часове, които прекараха току-що, никак не му се искаше да се разделя с нея.
Роклята, която облече, го изненада. Като се изключи ужасната червена рокля, която носеше, когато я видя за пръв път, дрехите и бяха много изискани и в тях тя приличаше на истинска лейди.
Но днес роклята и бе от кадифе в изненадващ светлооранжев цвят, украсена по краищата с бледожълта коприна.