— Не знаеше ли, че лейди Франсис е омъжена, когато протегна мръсните си лапи към нея? — Ще те размажа само с един удар, малки глупако!
— Пусни го веднага, Дерек! — извика лейди Франсис. — Да не би да си полудял? Нима щях да изневеря на баща ти, ако бях щастлива с него? Но той не само че ме накара да страдам, но ми изневерява от първия ден на нашата сватба. Освен това трябва да ти кажа, че бракът ни никога не е бил консумиран!
Дерек смаяно я изгледа.
— Никога?
— Никога — рязко повтори тя, — но това не означава, че през всичките тези години баща ти е спал сам.
— Това обвинение е абсурдно, мадам — остро отвърна той. — Та баща ми почти не е напускал Харвестън.
— Не е необходимо да напуска Харвестън, след като любовницата му живее под неговия покрив!
Бе толкова изумен, че рязко отпусна ръка и мъжът падна на земята.
— Коя е тя?
Франсис вече съжаляваше за думите си. Поклати глава и се спусна да помогне на спътника си да се изправи.
— Коя е? — изкрещя Дерек.
— Не знам — излъга жената.
— Лъжеш, мадам.
— Няма никакво знамение коя е тя — упорито му заяви. — Важното е, че не аз първа му измених, въпреки че той от самото начало ми е дал доста основания за това. Не желая повече да говоря за това и не искам да се нахвърляш върху Оскар. Той не е виновен за проваления ни брак, на който отдавна трябваше да сложа край.
Тя хвана Оскар под ръка и двамата бързо се отдалечиха. Дерек остана да гледа втренчено след нея.
Някой докосна ръката му и той се сепна, като видя Келси.
— Ей Богу, съвсем забравих, че ме чакаш.
— Това е съвсем очевидно — усмихна се тя. — За какво беше всичко това?
Той кимна към отдалечаващата се двойка.
— Мащехата ми и нейния любовник.
— О, разбирам. Струва ми се, че бе готов да убиеш нещастния мъж.
— Едва се сдържах — промърмори Дерек и я поведе към каретата.
— Странно — замислено рече тя.
— Кое?
— Ами ако баща ти изглежда като теб, не мога да си представя как мащехата ти е предпочела друг мъж, особено този невзрачен човечец.
Този комплимент го зарадва и Дерек буйно я прегърна.
— Има нещо още по-странно. Тя заяви, че през всичките тези години баща ми нито веднъж не я докоснал. Нещо повече — имал е любовница, която живее под един покрив с него.
— Невероятно! Е, това е доста шокиращо — смаяно поклати глава Келси.
— Ами къщата е доста голяма — добави Дерек, сякаш това обясняваше нещата.
— Значи ти не си знаел, така ли? — Той поклати глава. — И все още не знаеш? Нямаш никакви предположения?
— Никакви — въздъхна младият мъж.
— След като баща ти се развежда, това вече няма значение, нали?
— Не… освен че ще полудея, докато не разбера коя е.
— Необходимо ли е?
— Кое?
— Да разбереш?
— Абсолютно.
— Но след като през всичките тези години не си заподозрял нищо, това означава, че баща ти много добре пази тайната си и ще продължава да я пази, не мислиш ли?
— Вероятно си права — съгласи се Дерек.
— Няма ли да се откажеш?
— Няма начин — ухили се той.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Дерек възнамеряваше да изпълни само няколко поръчки, без да се среща с познати, но вместо това непрекъснато налиташе на хора, близки до семейството — първо Франсис, а след това — Маршъл, с когото се сблъска при шивача си.
Келси бе останала в каретата и той се надяваше, че Маршъл няма да разбере за присъствието й. Обаче Маршъл държеше на всяка цена да сподели последните клюки с Дерек, така че го последва навън до каретата. Веднага зърна Келси, макар тя да се сви в най-тъмния ъгъл на каретата, но бе невъзможно мъжът да не забележи яркооранжевата й рокля.
Той бе най-големият син на Едуард, макар да бе с три години по-малък от Дерек. Не полюбопитства коя е Келси, нито пък братовчед му благоволи да му даде някакво обяснение. Ала в този момент към каретата се приближиха двама от приятелите на Маршъл и сър Уилям, най-безцеремонният от тях, след като няколко минути оглежда влюбено Келси, зададе неизменния въпрос:
— Роднина ли е на граф Ленгтън, чиято съпруга го застреля?
Лаконичният отговор „не“ не го удовлетвори.
— Тогава коя е тя? — настоя сър Уилям.
— Аз съм вещица — заяви Келси, преди Дерек да успее да отговори. — Лорд Малори ме нае, за да урочасам един човек. За този мъж ли ставаше дума, Дерек?
Дерек примигна смаяно, но Уилям пребледня и на лицето му се изписа истински ужас. Младият мъж не можа да се сдържи и избухна в гръмогласен смях, докато Келси гледаше съвсем невинно.
— О, бих казал, че не е много забавно, Дерек — обади се Маршъл.