Ядосан на себе си, хвърли пълна кесия на собственика.
— Задръж рестото… и не разказвай на никого за този нещастен инцидент.
— Какъв инцидент? — отвърна с усмивка мъжът. Нямаше основание да бъде недоволен — стоката му бе спасена, а джобовете — пълни.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
С момчешката си усмивка, весел нрав и приятните маниери, лорд Малори изглеждаше доста безобиден, ала днес Келси бе открила, че зад привидното безгрижие и лековато поведение, се крие суров и решителен мъж. Когато видя лорд Ашфорд, тя се вцепени от ужас и споменът за онзи ужасен търг изплува отново, ала Дерек сякаш мигновено се преобрази в друг мъж и младата жена бе доволна от тази промяна. Любовникът й не бе беззащитно и мекушаво светско конте.
Тъкмо обратното. Едва не счупи пръста на лорд Ашфорд, и то съвсем съзнателно. Тя не се съмняваше, че щеше да му счупи не само пръста, ако не му бе напомнила за скандала, който неминуемо щеше да последва.
Много добре знаеше какво е отношението на Дерек към скандалите и бе сигурна, че само споменаването на думата ще уталожи гнева му. Не бе сигурна защо го бе направила. Може би не искаше да бъде свидетел на неговата жестокост. А може би от съжаление към бедния собственик, треперещ за стоката си. А може би защото инстинктивно искаше да предпази Дерек от нещо, за което по-късно щеше да съжалява.
Бе решила, че като любовница ще се старае да остане равнодушна и безучастна към мъжа, който плащаше за услугите й. Ала се страхуваше, че това е невъзможно. Харесваше Дерек, обичаше да бъде с него, обичаше да се люби с него, харесваше всичко, свързано с него. Чувствата й ставаха все по-силни и тя се страхуваше, че ще се влюби в него, освен ако той не стори нещо, за да ги промени.
Тази мисъл я ужаси. Не искаше да се влюбва в него. Не искаше да страда един ден, когато й каже, че не се нуждае повече от услугите й. Ала този ден рано или късно щеше да настъпи. И когато дойдеше, искаше да въздъхне с облекчение, а не да плаче за разбитото си сърце.
Дерек и преди бе имал любовници, знаеше го. Пърси и Джеръми споменаха в един разговор, че последната връзка е продължила няколко месеца, не години, а само няколко месеца.
Огромната сума пари, която бе платил за нея, не означаваше нищо за богат благородник като лорд Малори. Не, в мига, в който му се прииска нещо ново, ще я отпрати, без да се съобразява с чувствата й. Толкова бе просто. А Келси не знаеше какво да направи, за да понесе спокойно раздялата. В никакъв случай не биваше да допуска да се влюбва в Дерек Малори.
Двамата пътуваха в мълчание. Ръката му обгръщаше раменете й, а пръстите му лекичко ги разтриваха.
Когато спряха, за последен път, Келси не пожела да го придружи, а и той не настоя. Когато се върна, й подаде малък пакет.
— Това е за теб. Отвори го.
Погледна нерешително малката кутийка. Отвори я и видя малък изящен медальон със сърцевидна форма, заобиколен от диаманти и рубини, окачен на фина златна верижка. Много семпла, много елегантна и много скъпа вещ.
— Не трябваше да правиш това — меко рече Келси, загледана в медальона.
— Разбира се, че трябваше. В този миг се чувствам толкова виновен, че ако не кажеш, че ми прощаваш, сигурно ще се разплача.
Очите й се разшириха от изненада, но един поглед към лицето му бе достатъчен да я убеди, че се шегува. Младата жена тихо се засмя. Той нямаше да се разплаче, но наистина изглеждаше виновен.
— Денят не беше особено успешен, нали? — унило я попита.
— Не съвсем.
— Наистина съжалявам, че трябваше да се срещнеш с онова копеле Ашфорд.
Келси потрепери.
— Той е жесток мъж, нали? Видях го в очите му онази нощ, когато наддаваше за мен.
— По-лошо е, отколкото можеш да си представиш.
Разказа й за сблъсъка си с лорд Ашфорд.
— Ако някога отново го срещнеш, Келси, и аз не съм с теб, тръгни си незабавно… ако не искаш да пострадаш.
Тя пребледня и стомахът й се сви от страх.
— Да пострадам?
— Да, този мъж е много опасен. Независимо къде се намираш, трябва да викаш за помощ. В никакъв случай не бива да го допускаш близо до себе си.
— Разбира се, че няма — увери го тя. — Всъщност надявам се, че никога повече няма да го срещна. Но ако това се случи и ако аз го видя първа, няма да позволя той да ме забележи. Обещавам ти.
— Добре, а сега ми кажи, че ми прощаваш.
— Прощавам ти, макар да няма за какво — усмихна се Келси. — А сега вземи това и го върни обратно. Не е нужно да ми купуващ бижута.