— Смятах, че спасявам едно невинно момиче от…
— Невинно? — прекъсна го маркизът на Харвестън. — Между другото, коя е тя?
— Казва се Келси Ленгтън. Не означава нищо особено за мен, така че няма защо да се безпокоиш — побърза да добави. — Но както вече ти казах, аз се включих в наддаването, за да я спася от незавидна участ.
— Не те разбирам.
Младият мъж въздъхна.
— Нямах намерение да се намесвам, татко. Отидохме там да поиграем на карти, докато Джеръми се види с една от дамите, която работи там.
— Ти водиш Джеръми по такива места? Та той е само на осемнадесет години!
— Джеръми е посещавал подобни места доста преди аз да започна или си забравил, че е израснал в кръчма, преди чичо Джеймс да го открие? — Джейсън му хвърли кръвнишки поглед, но синът му продължи: — Както вече споменах, нямах намерение да се намесвам, но тогава видях кой наддаваше за момичето.
— Кой?
— Един мъж, с когото се бях срещал и преди, благородник, и аз бях свидетел какво бе сторил този човек на една бедна проститутка. Той я бе обезобразил и пребил до смърт. Говори се, че само кръвта и жестокостта го възбуждали и удовлетворявали сексуалните му потребности.
— Отвратително!
— Съгласен съм с теб. Всъщност чичо Джеймс обеща да измисли начин как да спре този мъж.
— Джеймс? И как възнамерява да го направи?
— Аз… ами не го попитах.
Джейсън се изкашля.
— Добре. В каквото и да е замесен моят брат, предпочитам да не го знам. Но, Дерек…
— Татко, наистина не можех да позволя това да се случи — прекъсна го младият мъж. — Не можах да измисля друг начин да предпазя момичето, освен самият аз да гоя купя. Тя наистина се оказа девствена и аз съм дяволски доволен, че я измъкнах от гнусните лапи на Ашфорд.
— Дейвид Ашфорд? Мили Боже, бях чул, че някаква жена го е кастрирала още преди години.
— Чувал ли си за него?
— До ушите ми са достигали слухове, че още преди да стане пълнолетен, е изтезавал слугините. Нищо обаче не е било доказано. След това се заговори, че са завели дело срещу него, но не се стигна до съд, тъй като жената, която трябвало да даде показания, отказала да се яви в съда. Разправят, че това струвало огромна сума на семейството му. Спомням си, че една вечер го обсъждахме в клуба — всички смятаха, че парите са изкупили, поне малка част от вината му. Ако, разбира се, всички тези слухове са истина.
— Убеден съм, че са истина — кимна Дерек. — Той е станал още по-жесток и изобретателен в мъченията си.
— Да, а съдът не може да предприеме нищо, след като нито една от жертвите не желае да го обвини — въздъхна Джейсън.
— О, той много добре прикрива гнусните си занимания. Аз открих една от жертвите му, тази, която бе пребил до смърт. Надявах се, че ще ми помогне да възбудим дело срещу него. Но той не само й бе заплатил огромна сума нари, но и здравата я бе заплашил. Освен това тя ми каза, че предварително й бил казал какво я очаква и тя се е съгласила, макар да не е смятала, че жестокостта му ще е толкова голяма.
— Много умно и предвидливо от негова страна. Но не желая да се намесваш в тази работа. Остави всичко на Джеймс. Сигурен съм, че той ще намери начин да спре този извратен мъж.
— Аз също се надявам, още повече че за съжаление вчера се сблъсках с този мерзавец и той ми заяви, че съм му откраднал Келси и че един ден тя ще бъде негова.
Баща му повдигна вежди.
— Значи ли това, че момичето е още при теб?
— Ами тя ми бе продадена за любовница, а аз платих огромна сума за нея.
— Каква сума?
— Предпочитам да не ти каз…
— Колко?
— Двадесет и пет — измърмори.
— Двадесет и пет какво?
— Двадесет и пет хиляди лири.
Джейсън се задави, отвори уста да каже нещо, но сетне отново я затвори и се стовари на креслото зад бюрото. Прокара ръце през косите си и дълбоко въздъхна.
— Сигурно не съм те чул добре. Нали не искаш да кажеш, че си платил двадесет и пет хиляди лири за една любовница? Не… — Вдигна ръка, когато синът му понечи да отговори. — Не искам да знам. Забрави, че съм те питал.
— Татко, нямаше друг начин да предпазя момичето от Ашфорд.
— Мога да ти посоча много по-лесен начин: просто е трябвало да я изведеш от онзи дом. Търгът е бил незаконен и никой нямаше да те спре.
Дерек се усмихна. Това бе толкова типично за баща му.
— Собственикът Лони едва ли щеше да се остави да измъкнат такава тлъста печалба от ръцете му.
— Лони? Маркизът се намръщи, сетне отвори лондонския „Таймс“ на втората страница и посочи: — За този Лони ли става дума?
Младият мъж се наведе, за да хвърли поглед на статията, но в следващия миг се зачете с нарастващ ужас. Съобщаваше се, че Лони Килпатрик, съдържател на публичен дом, който бил негова собственост от една година, е бил намерен убит. По-нататък се даваха адресът му и подробности около смъртта му. Бил е промушен няколко пъти в гърдите и е плувал в огромна локва кръв. Нямало никакви следи от убиеца.