Тони и Джеймс, двамата му по-млади чичовци, бяха чудесно потвърждение на мнението му. Навремето те бяха едни от най-известните лондонски разгулници и добре си бяха поживели на младини. Едва към тридесетте и пет години улегнаха и създадоха семейства. Джеръми, осемнадесетгодишният син на Джеймс, за разлика от Дерек бе заченат без благословията на пастора и всъщност баща му до преди пет години изобщо не подозираше за съществуването му.
— Ами… не знам — съвсем сериозно отвърна Джеръми. — Аз обичам да развратнича и според мен го правя съвсем нормално.
— Много добре знаеш какво имах предвид — изсумтя Пърси и предпазливо огледа фоайето, сякаш очакваше всеки момент да се появи и самият дявол. — Чувал съм, че тук идват мъже с доста ексцентрични и извратени желания.
Дерек повдигна златисторусите си вежди и устните му се изкривиха в насмешка:
— Идвал съм тук няколко пъти, Пърси, за да поиграя на карти и да се възползвам от услугите на момичетата на втория етаж. Не съм забелязал нищо необичайно. Освен това познавам повечето от посетителите.
— Не съм казал, че всеки, който идва тук, е ексцентричен, стари приятелю. Ей Богу, в никакъв случай! Та нали и ние сме тук?
— Искаш да кажеш, че ние не сме ексцентрични? — не се стърпя Джеръми. — По дяволите, бих могъл да се закълна…
— По-тихо, негоднико — прекъсна го братовчед му, едва успявайки да сдържи смеха си. — Нашият приятел, изглежда, говори сериозно.
— Разбира се, че говоря сериозно — кимна той. — Разправят, че тук може да задоволят всичките ти желания и сексуални фантазии, независимо колко са ексцентрични и необичайни. И трябва да ви кажа, че вече съм напълно убеден в това, след като видях отвън кочияша на лорд Ашфорд. Страх ме е, че ще ме оковат във вериги още щом вляза в стаята на някое от момичетата — завърши и ужасено потръпна.
Споменаването на името на Ашфорд изтри усмивката от лицето на Дерек, а настроението на Джеръми помръква на. Преди няколко месеца тримата бяха имали сериозна разправия с лорда, предизвикана от писъците на една жена, идващи от една от стаите на горния етаж на една кръчма нагоре по реката.
— Не говориш ли за онзи негодник, когото неотдавна проснах в безсъзнание? — попита Джеръми.
— Не беше точно така, скъпо момче — отвърна Пърси. — Всъщност Дерек бе този, който го просна в безсъзнание. Ние дори не успяхме да се намесим. Толкова беше побеснял нашият приятел. Доколкото си спомням, се задоволихме с няколко ритника, след като мръсникът вече бе повален.
— Радвам се да го чуя — кимна младежът. — Сигурно съм бил доста пиян, защото не си спомням почти нищо. — Всички бяхме доста пийнали. И сигурно е било за добро, защото иначе можехме да убием този мръсен развратник.
— Тъкмо това заслужаваше — изръмжа Дерек. — Той е напълно откачен. Няма никакво извинение за подобна жестокост.
— О, напълно съм съгласен с теб — рече приятелят му и сетне добави шепнешком:
— Чувал съм, че ако няма кръв, той не можел… е, нали се сещате…
Винаги можеше да се разчита на Пърси, че ще повдигне настроението. Дерек едва не се задави от смях.
— За Бога, човече, та ние се намираме в един от най-посещаваните лондонски бордеи, прочут с лошата си слава. Тук не е необходимо да си мериш приказките.
Пърси едва не се изчерви и смутено промърмори:
— Добре, но аз все пак не знам какво търсим тук? Това, което се предлага в този дом, наистина не е но вкуса ми.
— И на мен не всичко тук ми допада — съгласи се Дерек, — обаче както ти споменах преди малко, не всичко тук е необичайно. Може и да се слави с разюздан разврат, но момичетата са хубави и приятни. Наистина са от висока класа и могат да задоволят всякакъв вкус, дори и съвсем нормален. Освен това дойдохме, защото Джеръми открил, че неговата малка русокоса Флорънс, която беше досега в дома на Анджела, се е преместила тук, а аз му обещах да прекара час-два с нея, преди да отидем на бала довечера. Мога да се закълна, че ти го споменах, Пърси.
— Не си спомням — отвърна приятелят му. — Не казвам, че не си го споменал, просто наистина ми е убягнало.
— Ако това място наистина е толкова лошо, както казваш — намръщено се обади Джеръми, — не ми се иска моята Флорънс да работи тук.
— Ами тогава я върни при Анджела — предложи братовчед му. — Сигурен съм, че момичето ще ти е благодарно за това. Едва ли подозира в какво се е забъркало, независимо че тук сигурно ще му плащат много повече. — Пърси също кимна в знак на съгласие. — И те съветвам да побързаш, скъпо момче. Ще изиграя няколко робера, докато намериш момичето, макар да не съм сигурен, че ми се иска, ако Ашфорд е в същата стая. — Въпреки последната забележка надникна в игралния салон. — О, тук виждам едно сладко пиленце, с което не бих имал нищо против да прекарам някой и друг час — възкликна след минута той. — За съжаление май не е свободна… или пък е. Твърде скъпо е за мен.