Дали и това бе съзнателно, за да се увеличи страхът на жертвите? Вършеше всичко уверено, сякаш повтаряше многократно изиграна сцена. Имаше само един зрител — слугата, който явно го обожаваше. И никой никога нямаше да узнае за отвратителните неща, които се вършеха в тази къща.
От колко години Ашфорд се забавляваше по този начин? Откога бяха заключени онези жени? Той бе пребил до смърт онази жена в кръчмата, за която Дерек й бе разказал, но тя поне бе свободна. А какво ще стане с жените тук, които никога нямаше да излязат на свобода, за да не разкажат какво се върши в тази къща. Какво става с тях, когато му омръзне да ги изтезава?
Трябваше да го накара да говори. Всеки път, когато казваше нещо, спираше да разрязва дрехите й. Обаче Келси се поколеба дали отново да спомене за „нея“.
— Вие ме откраднахте от лорд Малори. Да не мислите, че той няма да ви отмъсти?
Ашфорд спря за миг. Върху лицето му премина сянка на тревога, но бързо изчезна.
— Не ставай смешна — отвърна презрително. — Курвите непрекъснато бягат от господарите си.
— Не и когато не искат, а той знае, че аз не искам да избягам от него. И той не е глупав. Ще знае къде да ме търси. Единствената ви надежда да се спасите от гнева му, е да ме пуснете веднага.
— Ако дойде тук, ще го убия.
— Когато лорд Малори дойде тук, той ще ви убие. Но вие много добре знаете това, лорд Ашфорд. Много смело е от ваша страна да предизвикате смъртта по този начин.
Той пребледня.
— Той не може да направи нищо без доказателства. А освен това никога няма да те намери тук. Никой не знае за това място и никога няма да узнае.
Изглежда имаше отговори за всичко. Споменаването на Дерек нямаше ефект. Да, той се страхуваше от лорд Малори, обаче се чувстваше в безопасност тук.
Ашфорд се премести от другата страна на леглото, за да среже и другия й ръкав. Времето й изтичаше. Трябваше отново да спомене другата жена. Това бе единственото нещо, което нарушаваше спокойствието му.
— И нея ли сте водили тук?
— Млъквай!
Въпросът й го бе вбесил, защото ножът се изплъзна и поряза рамото й. Келси трепна от болката, но тя нямаше да я спре. Този път поне не я удари.
— Защо я мразите толкова много?
— Млъквай! Аз не те мразя. Никога не съм те мразил. Но ти не трябваше да бягаш с любовника си, когато татко разбра, че си курва. Той наби мен, защото теб те нямаше. Трябваше да му позволиш да те убие, както той искаше. Ти си го заслужи. Когато те намерих, не исках да го правя вместо него, но какъв избор имах? Трябваше да бъдеш наказана. И все още трябва.
О, Господи, той я мислеше за другата жена… неговата майка! Той я бе убил и сега отново се готвеше да я убие, за да я „накаже“ за греховете й. С въпросите си го бе тласнала към най-тъмната страна на неговата лудост.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Каретата забави ход и спря.
— Защо спряхме? — извика Джеймс. Арти приближи до прозорчето на каретата и заговори:
— Това е къщата, за която ти казахме, капитане. Ашфорд няколко пъти идва тук. Това е единственото място, където може да доведе момичето, но мисля, че сега не е тук.
— Защо?
— Защото оставих Хенри да пази къщата. Ако Ашфорд беше довел момичето тук, и Хенри щеше да е тук. Освен това мястото ми изглежда изоставено. Не съм видял никакви хора с километри наоколо.
Джеймс слезе от каретата и огледа къщата. Дерек и Антъни го последваха.
— Дяволското място изглежда необитаемо — обади се Антъни. — Наистина ли някой живее тук?
Арти сви рамене.
— Никога не сме виждали някой друг освен Ашфорд.
— Трябва да претърсим къщата — намеси се Дерек. — Това е последната ни надежда и аз няма да си тръгна, докато не погледна навсякъде.
— Съгласен съм — кимна Джеймс и се обърна към останалите: — Арти, ти претърси наоколо и конюшните, ако има такива. Тони, опитай се да намериш дали има заден вход. С Дерек ще опитаме през предния.
— Защо аз трябва да се промъквам отзад, докато вие сте отпред?
— Помисли малко, момче. Нямаме време за спор.
Антъни погледна към Дерек и смутено се изкашля.
— Предполагам, че си прав.
— И побързай — добави Джеймс. — Съмнявам се, че копелето е тук, след като Хенри го няма. Но това не е единствената ни надежда. Хенри може да е проследил негодника и да ни изпрати бележка при първа възможност.
Последното бе казано за успокоение на Дерек, но не постигна желания ефект.
Може би вече бе късно, за да се спаси момичето.
— Е, изглежда, че все пак има някой тук — обади се Антъни, докато се взираше в къщата. — Не знам дали не ми се е сторило, но видях светлинка на тавана.
Да, светлинката бе много слаба и едва се забелязваше, но не беше мираж. Това означаваше, че мястото не е напълно изоставено.