— Разбира се — презрително изсумтя Джеймс. — Обаче вътре нямаше никого. Беше напълно обзаведена, за разлика от останалата част на къщата, но ми се струва, че години никой не живее в тази стая, може би от десет или двадесет години. Поне дрехите в гардероба са от това време. Стените са покрити с портрети на една и съща жена. На някои от тях е с малко момче. Мен ако питате, прилича ми на гробница.
— Казах ти, че това място е обитаемо — обади се Антъни.
— Да, но не от Ашфорд. Не видях и други слуги…
Джеймс не довърши, тъй като входната врата се отвори с трясък и Арти влетя вътре.
— Намерих Хенри! Беше вързан в конюшнята. Заедно с още един мъж. И двамата са ударени много лошо. Някой почти е премазал главите им.
— Живи ли са?
— Да. Хенри се свести за миг, каза, че някаква свиня се нахвърлила върху тях. Другият мъж не ми изглежда никак добре. Не знам дали ще оживее. И двамата се нуждаят от лекар.
— Заведи ги в града, Арти, и повикай лекар — нареди Джеймс. — Ние скоро ще те последваме.
— Според мен прилича на свиня — замислено рече Антъни, когато Арти излезе. Гледаше към проснатия в безсъзнание мъж.
— На каквото и да прилича, изглежда, има дяволския навик да убива неканените посетители — с отвращение от върна Джеймс. — Много добре разбрах каква участ готвеше на двама ни с Дерек.
— Аха. Чий заповеди изпълнява?
— Ашфорд е бил тук, по дяволите, иначе Хенри нямаше да остане — намеси се Дерек.
— Да, но сега не е. Може би е завел момичето някъде другаде, след като са обезвредили Хенри.
Антъни подритна слугата в краката си.
— Обзалагам се, че този знае къде е господарят му.
— Склонен съм да се съглася с теб — кимна брат му. — Според мен това е довереният слуга на Ашфорд. Да го събудим ли?
— Ще донеса малко вода — каза Антъни и се запъти към кухнята.
Дерек се нахвърли върху слугата и започна силно да го разтърсва.
— По-леко, момче — предупреди го Джеймс. — След няколко минути ще го накараме да проговори.
Дерек пусна мъжа и мрачно погледна към чичо си.
— Мисълта, че Келси е някъде тук и може би вече е… Това ме убива.
— Не мисли за това. Докато не я намерим, не може да знаем какво й се случило, а ние ще я намерим, обещавам ти.
Антъни се върна и изля едно ведро вода върху пазача. Той измърмори нещо, а сетне се закашля, надигна глава и предпазливо огледа Джеймс, който се бе надвесил над него.
Устните на Джеймс се изкривиха в злобна усмивка.
— А, ето че отново се срещнахме. А сега ме слушай внимателно, момче, защото ще го кажа само един път. Смятам да те попитам къде е лорд Ашфорд и ако отговорът ти не ми хареса, ще прострелям глезена ти. Там костите са доста крехки и деликатни, но какво означава едно леко накуцване за теб, след като и без това вече си сакат? След това ще повторя въпроса си и ако отговорът ти отново не ми хареса, ще те прострелям в коляното. Този път куцането ще е по-силно. А след това ще минем към ръцете и други части на тялото. Ясен ли съм? Има ли нужда да обяснявам повече?
Мъжът едновременно кимна и поклати глава. Джеймс приклекна и насочи дулото на пистолета към глезена на слугата.
— И така, къде е лорд Ашфорд?
— Долу.
— Къде? — попита Джеймс.
— Да пукна, но ми се струва, че не лъже — подсвирна Антъни.
— Не лъжа! — извика мъжът.
— Бях долу. Там има само едно дълго мазе — каза Антъни. Има само един изход от мазето стълбите, по които се слиза долу.
— Не, има още едни стълби, казвам ви. Когато вратата е отворена, приличат на обикновени стълби. Когато е затворена, се виждат само рафтовете покрай стената. Сега вратата е затворена. Винаги е затворена, когато той е тук.
— Покажи ни я — заповяда Джеймс и рязко изправи мъжа на крака. Последвалото стана много бързо и никой не можа да го предотврати. Пазачът се втурна покрай тях и затича по стълбата, водеща в мазето. Навярно искаше да се скрие зад тайната вратата и да я заключи. Ала ботушите му се бяха намокрили от водата, която Антъни изля върху него. Той се подхлъзна, спъна се в едно стъпало и се претърколи надолу. Тялото му тупна и остана да лежи неподвижно в подножието на стълбата.
Антъни провери пулса му и погледна към брат си.
— Струва ми се, че си е счупил врата.
— По дяволите! — изруга Джеймс. — Сега трябва сами да открием вратата. Разпръснете се. Проверявайте за скрити ключалки, пукнатини в стената, дъска, която се дърпа… изобщо нещо, което може да се използва за отваряне на скрита врата. Ако не я намерим бързо… По дяволите, започвайте да оглеждате стените.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Келси опита всичко, което й дойде наум, за да задържи съзнанието на Ашфорд отвъд реалността. Тя се превъплъти в образа на неговата майка, която го умоляваше, увещаваше, опитваше се да му обясни постъпките, за които той я обвиняваше, извиняваше се, загдето го бе изоставила, ала всичко бе напразно — в съзнанието на Ашфорд неговата майка бе въплъщение на самия дявол. Той не искаше да се съгласи с твърдението, че баща му е виновен за постъпката на майка му.