От объркания му разказ Келси разбра, че майката е изоставила сина и съпруга си, но бе много вероятно да го е сторила, за да спаси живота си. Нещастната жена е избягала от отмъстителния си и жесток съпруг, но побърканият й син я бе открил години по-късно.
Той бе убил майка си. Осъдил я, защото баща му е искал да бъде така. В отделни моменти се превръщаше в баща си и говореше за майка си като за невярната си и презряна съпруга. Неговите мисли бяха мисли на баща му. Младата жена се питаше дали не се е превъплътил в баща си, когато е убил майка си. Наказание, а след това — секс. Нещо, което навярно баща му е правил. И Ашфорд го преживяваше отново и отново с всяка от жените, затворения къщата, с всяка проститутка, на която плащаше.
Той наистина бе много болен човек, ала тя не изпитваше жалост към него. Бе си признал, че е отнел два живота със собствените си ръце, но може би бяха много повече. Кой знае колко жени бяха пострадали от лудостта му и навярно Келси щеше да бъде една от тях.
Младата жена му говореше сякаш бе майка му, като се надяваше по този начин да отложи мига на изтезанието. Не вярваше, че ще стане някакво чудо и тя ще се спаси.
Не можеше да си представи как ще издържи побоя. Досега никога не я бяха били и само мисълта за кожените камшици я ужасяваше. А какво щеше да последва след това?
Ще я убие ли, както бе сторил с майка си? Или ще я изнасили, за да се наслади на болката и писъците й? Или и двете? Девойката не знаеше кое предпочита.
В този миг той отново се бе върнал в собственото си аз, ала все още виждаше майка си в нея. Тя отчаяно се опитваше да измисли нещо, което да го спре.
— Баща ти няма да остане доволен, ако ме убиеш — каза му. — Той иска да го направи сам. И сигурно ще те набие отново… когато разбере какво си направил.
В очите му проблесна страх и цялото тяло на Келси се напрегна от слабата надежда.
— Така ли мислиш? — смутено попита мъчителят й.
— Сигурна съм. Ти ще го лишиш от насладата на отмъщението и той ще бъде бесен.
Някакъв шум на горния етаж отвлече вниманието му. Ашфорд погледна към тънката риза, която покриваше тялото на Келси и рязко я раздра с ножа. Хвърли фината материя на пода и тя остана гола.
— Чуваш ли ме? — ужасено го попита. Мъжът дори не я погледна. Пусна ножа на пода. Засега нямаше да му трябва. Наведе се, за да вземе един от камшиците. Избра този с късата дръжка и многобройни тънки ивици кожа, които висяха по цялата дължина на ремъка. Нежно потърка дръжката по бузата си.
— Отговори ми, по дяволите!
Резкият й тон го накара да се намръщи.
— Какво да ти отговоря?
— Баща ти ще ти бъде много ядосан. Не го ли разбираш?
Ашфорд се захили.
— Едва ли, хубавице. Старият отдавна е мъртъв. Сърцето му спря, докато… се забавляваше. Чудесен начин да си отидеш от този свят.
О, Господи, той отново се бе върнал в реалността, което означаваше, че времето й изтичаше. Дали да го помоли за пощада? Съмняваше се, че ще има смисъл, може би само ще му достави още по-голямо удоволствие. Той постави камшика върху голите й крака и започна да съблича сакото си. Келси потрепера само от хладния допир до ремъка.
Ашфорд захвърли сакото си върху нея и започна да разкопчава ризата си. Дали първо ще я изнасили?
— Какво правиш?
— Да не мислиш, че ще съсипя скъпите си дрехи заради теб? — Кръвта много мъчно се почиства.
Тя пребледня. Значи щеше да има много кръв и той искаше да се предпази! Ведрата с вода бяха донесени, за да измие нейната кръв от себе си. Проклетото копеле бе помислило за всичко! Ала навярно бе повтарял толкова пъти този ритуал, че вършеше всичко без да се замисли.
Не можеше да го спре. Нищо не можеше да направи, освен да излее гнева си върху него.
— Надявам се, че когато Дерек те открие, ще извади сърцето ти и ще го нареже на парченца… много бавно. Ти не си мъж, Ашфорд, и си същия изрод като слугата си. Ти дори не можеш…
Ремъкът остави дълбока червена следа върху гладката й бяла кожа, но не я разкъса. Остави камшика върху корема й и продължи да се съблича.
Беше го направил, за да я накара да замълчи. В гърдите й се надигна силен гняв, пред очите й причерня и Келси изсъска:
— Страхливец! Не можеш да погледнеш истината в очите!
— Млъквай! Ти нищо не знаеш за мен.