— Така ли? Знам, че не можеш да направиш нищо с една жена, ако тя не е вързана. Ти си едно болно малко момче, което никога няма да порасне!
Ашфорд грабна камшика. Тя се вцепени, очаквайки удара. Ала нищо не последва. Мъчителят й се извърна към вратата и се намръщи. Младата жена проследи погледа му, ала не разбра какво го бе обезпокоило. Не чуваше нищо. Но той, изглежда, чуваше.
— Джон, престани да вдигаш шум! — извика Ашфорд. — Знаеш, че не обичам да ме безпокоят, когато… Как попаднахте тук? Вие не биваше да идвате тук!
Келси избухна в сълзи, като видя Джеймс Малори, който внезапно изпълни вратата. Облекчението й бе толкова огромно, че не можа да се сдържи и се разплака още по-силно. Сълзите се търкаляха по бузите й. Не вярваше на очите си.
Ала в същия миг зад Джеймс се показа Дерек и бутна чичо си настрани. Ашфорд също не можеше да повярва на очите си и лицето му бе изкривено от негодувание, което обаче отстъпи място на ужаса, когато видя Дерек. Лорд Малори два пъти се бе изпречвал на пътя му и двата пъти го бе побеждавал.
Младият мъж погледна към Келси, сетне към камшика в ръката на Ашфорд и се нахвърли с всички сили върху него. Двамата паднаха на пода. Тя не виждаше нищо, само чуваше глухи удари, последвани от силни викове…
Джеймс се приближи до леглото, свали сакото си и я покри с него.
— Шшт, скъпа моя, вече всичко свърши — нежно рече той.
— Аз… аз… знам. Просто не мога да се спра… — проплака.
Джеймс й се усмихна и се извърна, за да не я притеснява с погледа си. Антъни също бе в стаята, без да откъсва поглед от племенника си, който яростно продължаваше да удря мъжа на пода.
— По дяволите, той няма да остави нищо за нас — оплака се на брат си.
— Струва ми се, че в момента няма смисъл да се занимаваме с него, Тони — ухили се той. — Копелето не усеща нищо, а аз мразя да удрям някого на вятъра. А и трябва да се погрижим за Келси.
Младата жена вече бе седнала в леглото, загърната в сакото на Джеймс. Разбра, че Ашфорд е загубил съзнание, ала Дерек продължаваше да го удря. Антъни дръпна племенника си. Той се извърна с яростен блясък в очите, но в същия миг зърна Келси и се спусна към нея. Ръцете му я обгърнаха, тя се притисна силно към гърдите му и отново избухна в сълзи. Джеймс завъртя очи.
— Жени. Когато влязохме, тя крещеше като фурия срещу този негодник, а сега, когато е в безопасност — плаче. Не мога да си го обясня, убийте ме, но не мога.
Брат му се засмя.
— Такива са жените, старче. Никога не можем да ги разберем.
Джеймс изсумтя, погледна към племенника си, а сетне кимна към младата жена.
— Дерек, изведи я оттук. Върнете се в Лондон, а ние с Тони ще се погрижим за този мръсник.
Младежът се поколеба и хвърли убийствен поглед към Ашфорд.
— Той не е страдал достатъчно.
— Достатъчно? Повярвай ми, момчето ми, той тепърва започва да страда.
Дерек се втренчи за миг в чичо си, сетне доволно кимна с глава. Това, което Джеймс бе подготвил за Ашфорд, нямаше да е никак приятно.
Дерек нежно взе Келси на ръце и тръгна по коридора към стълбите. Ръцете й бяха обгърнали шията му и тя се бе притиснала до гърдите му.
— Не мога да повярвам, че дойде… че ме намери — прошепна тя. — Как?
— Чичо ми е наредил на двама от хората си да го проследят.
— Те споменаха за някакви бракониери — каза Келси, докато той се качваше по стълбите. — Пазачът ги вързал в конюшнята. Единият може би бил мъртъв. Това ли са хората на чичо ти?
— Да, единият от тях, но и двамата са живи. Другият е твоят кочияш, който му съобщил, че Ашфорд те е отвлякъл. Хората на чичо ми са открили тази къща преди, когато са следили Ашфорд.
Не искаше да й казва колко се бе страхувал, че може да закъснеят. Тя също не сподели какво бе принудена да стори, за да отложи поне малко „наказанието си“.
Ръцете й стиснаха още по-силно врата му.
— Тук има и други жени, заключени са в четирите стаи. Това място е било техен затвор. Трябва да ги освободим.
— Не се тревожи, ще бъдат свободни.
— Той е много болен, Дерек. Призна ми, че е убил съдържателя на онази къща, онзи, който ме продаде на търга.
— Наистина ли?
— Да. Убил е и майка си и един Бог знае колко жени още. — Отново потръпна.
— Не мисли повече за това, любима. Никога повече няма да го видиш, обещавам ти.
Малко по-късно Джеймс и Антъни се качиха на горния етаж. Лицата и на двамата бяха мрачни — страшни неща бяха видели в затвора под мазето. Джеймс се бе надявал да открие една от жертвите на Ашфорд и бе — претърсил доста кръчми и бордеи по реката. Никога не си бе представял, че ще открие четири жени, толкова измъчвани и толкова подивели от ужас, че не бе сигурно дали напълно ще се възстановят от преживяното.