Всъщност физическото им състояние бе изненадващо добро, като се изключат многобройните белези по телата им. Виждаше се, че за раните им бяха полагани грижи, за да заздравеят, преди да им причиняват нови. Бяха им давали храна, а в килиите не бе толкова студено, но не бе и топло, което вероятно бе предотвратило инфектирането на раните.
Само една от жените — хубава млада блондинка имаше пресни рани и изглеждаше най-уплашена. Раните на останалите бяха заздравели и жените бяха по-спокойни, тъй като Ашфорд отдавна не ги бе навестявал. А това, което пазачът бе правил с тях, не бе нещо ново за една лека жена. След мъченията можеха да понесат доста неща.
Жените бяха от най-окаяните проститутки и бяха видели много неща в живота си, затова бяха успели да запазят разсъдъка си след преживените изтезания. Единствено белезите по телата им щяха да им напомнят за дните в този затвор, дни, които може би никога нямаше да забравят.
Джеймс бе решил да им даде възможност да си отмъстят.
Антъни взе дрехи от гардероба на горния етаж, но жените отказаха да се облекат веднага.
— Той винаги се събличаше, преди да ни бичува — обясни най-възрастната. Нали знаете, че кръвта пръска.
Джеймс и Антъни вързаха Ашфорд на леглото на Келси. Камшиците бяха там. Ножът беше там. Оставиха го сам с жените.
— Може да го убият — изтъкна Антъни, като затвори вратата зад себе си, за да не чува писъците на Ашфорд.
Брат му кимна.
— Ако го направят, ще му устроим хубаво погребение.
Антъни се изкиска.
— Не мислиш, че ще го убият, нали?
— Мисля, че ще върнат тъпкано за това, което са изстрадали. След като свършат с него, той ще е напълно готов за „Бедлъм“. Ако не е, ще трябва сам да се погрижа за това. Не искам Дерек да си цапа ръцете с този мръсник.
— Хммм, съгласен съм, че момчето е твърде младо, за да става убиец, макар че този негодник си го заслужава. Все пак не ми се иска да кажат, че се е метнал на чичовците си.
— Само това ни липсваше, братле.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
След преживяното в къщата на лорд Ашфорд Келси забрави за срещата с леля си и сестра си. Тя изпрати бележка да се извини и да отложи посещението си за края на седмицата.
Срещата щеше да бъде още едно изтощително изпитание за нея, тъй като се налагаше да измисля нови лъжи, а в момента нямаше сили да се изправи пред близките си. Освен това Дерек бе непрекъснато с нея и тя не можеше да се измъкне за няколко часа, за да се срещне с леля Елизабет и сестра си.
Измина цяла седмица, през която Келси непрекъснато го уверяваше, че вече се чувства по-добре и няма нужда от постоянна компания. Дерек не желаеше да я оставя и за минута сама, убеден, че още не се е съвзела от шока. Отнасяше се към нея като с малко дете, глезеше я и й угаждаше във всичко. Тя реши, че е по-добре да му разкаже за преживяното, защото чувстваше, че ако не говори, никога няма да се освободи от кошмара.
Не й беше лесно да му разкаже всичко преживяно през онзи ден, но когато свърши, се чувстваше много по-добре.
Не знаеше, че пазачът на лорд Ашфорд си бе строшил врата и бе умрял. Дерек й съобщи, че кочияшът й се оправя и скоро ще се върне на работа. Той му бе безкрайно благодарен, загдето мъжът се бе опитал да спаси Келси, и щедро му увеличи заплатата.
Колкото до онези нещастни жени, които нямаха такъв късмет като нея, за тях се погрижиха чичовците му, които им дадоха достатъчно пари. Можеха спокойно да си живеят, без да се налага да проституират, освен ако сами не го желаеха.
Келси не се изненада, когато научи, че лорд Ашфорд окончателно е загубил разсъдъка си и ще прекара остатъка от дните си в „Бедлъм“.
— Ще остане в лудницата, докато е жив — увери я няколко дни по-късно Дерек. Моите чичовци са го оставили насаме с онези жени и те са му върнали тъпкано за всичко, на което са били подложени.
Тя си каза, че ако беше на тяхно място, би постъпила по същия начин.
Към края на седмицата се чувстваше вече достатъчно добре, за да посети леля Елизабет и Джийн. Както очакваше, срещата бе крайно мъчителна и я разстрои. През цялото време едва се сдържаше да не спомене името на Дерек и случайно, да не се издаде.
Успя да издържи, но всички лъжи и измислици, които бе принудена да наговори на хората, които обичаше, я изнервиха и през целия ден бе разстроена. За нещастие същата вечер Дерек реши да й предложи да се омъжи за него.
Двамата вечеряха и тя тъкмо отпиваше от чашата с червено вино. Добре, че покривката бе тъмносиня и петното нямаше да личи много.
— Извинявай — смутено й се усмихна той. — Нямах намерение да те стряскам.