Да я стряска? По-точно бе да се каже, че бе шокирана.
— Това не е нещо, с което можеш да се шегуваш — укори го Келси.
— Никога не бих се шегувал по този начин.
— Не е възможно да говориш сериозно!
— А защо не?
— Не ставай смешен, Дерек. Много добре знаеш защо. Аз съм твоя любовница. Благородници като теб не се женят за любовниците си. Това е невъзможно.
— Ще стане възможно, щом го желая.
Това бе толкова абсурдно и… твърдоглаво заявление, че ако не бе толкова разстроена и объркана, щеше да се разсмее.
Разбира се, че би искала да се омъжи за него. Не желаеше нещо по-силно от това, обаче знаеше, че е невъзможно. Самата мисъл я изпълни с гняв. Как можеше да я подлага на подобно изпитание?
Нямаше никакво значение, че тя бе напълно подходяща партия за него, поне преди да се съгласи да участва в онзи отвратителен търг в стая, пълна с благородници. Беше се съгласила да се продаде за пари, а това означаваше, че никога нямаше да се омъжи, независимо че тъкмо Дерек бе мъжът, който я бе купил.
— Няма да се омъжа за теб, Дерек — заяви. — И няма да ти благодаря за предложението.
— Не искаш да се омъжиш за мен?
— Не съм казала това. Казах, че няма да се омъжа за теб. Не мога да въвлека теб и семейството ти в подобен скандал.
— Келси, остави ме аз да се тревожа за сем…
— Отговорът ми е „не“ и няма да се промени — прекъсна го. — И ще ти бъда благодарна, ако си тръгнеш. Искам тази вечер да остана сама.
Той я гледаше слисано. Тя излезе от стаята. Беше ясно, че е разгневена. Много добре разпозна признаците. Сдържаше се да не избухне, но бе дяволски ядосана… защото я бе помолил да се омъжи за него. А той си бе мислил, че ще бъде поласкана, очарована и веднага ще се съгласи.
Дерек въздъхна. Самият той още не бе привикнал с тази идея. След като цяла седмица се бе мъчил да сложи в ред чувствата си, най-сетне бе решил, че иска да прекара живота си с Келси. Това бе започнало в деня, в който се бе сетил, че сега, след като Лони бе мъртъв, нищо не я задържаше при него. Вече нямаше защо да се страхува, че сводникът ще й поиска парите обратно, ако тя развали сделката. Келси вече познаваше Дерек достатъчно добре, за да знае, че той няма да използва разписката, за да я задържи насила. Така че, ако тя пожелаеше, можеше да го напусне, независимо от парите, които бе платил за нея.
Тази мисъл го хвърли в неописуема паника. И когато го осъзна, се попита защо се вълнува толкова. Отговорът дойде незабавно — той се бе влюбил в своята любовница.
Беше дяволски глупаво от негова страна, но беше истина. Знаеше, че не е необходимо да се жени за нея. И така им беше добре… дотогава, докато тя желаеше да остане при него. Ала младият мъж не искаше да продължава по този начин. Той жадуваше да бъде постоянно с нея, да живеят заедно в една къща, да се събужда всяка сутрин до нея. Копнееше тя да бъде майка на децата му. Не искаше повече да я крие.
Ала тя бе отказала. И още по-лошо, бе заявила, че няма да промени решението си.
За Бога, трябва да я накара да го промени… макар и може би не тази вечер.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Дерек не се появи три дни. Отсъствието му даде възможност на Келси да се успокои. Реши, че предложението му за брак навярно е следствие от инцидента с Ашфорд. Любовникът й бе толкова разтревожен за нея, че в миг на умопомрачение й бе предложил да му стане жена. Сега, след като бе имал достатъчно време, за да размисли, е разбрал колко глупаво е постъпил.
Когато три дни по-късно дойде да я види, младият мъж не спомена за предложението си. Тя също се престори, че нищо не се е случило. В крайна сметка предложението му означаваше, че държи на нея, а тази мисъл й бе безкрайно приятна.
Тази нощ любовта им бе по-страстна от всякога.
Келси се събуди първа, облече се набързо и слезе в кухнята, за да донесе закуската на любимия си.
В къщата нямаше иконом, тъй като тя бе решила, че за толкова малко домакинство това не е необходимо. Обикновено лакеят отваряше вратата, но тази сутрин го нямаше и когато се почука, сама отиде да отвори. Когато видя посетителя, замръзна от изненада.
— От мен ще излезе отличен детектив, нали? — сияйно й се усмихна Реджина Идън.
Келси бе толкова смаяна, че остана безмълвна. Никога не бе мислила, че ще изпадне в подобна ситуация. Дерек й бе обещал, че никога повече няма да се среща с член от семейството му. Реджи влезе безцеремонно, убедена, че домакинята се радва да я види, не по-малко от самата нея. Младата дама бе сигурна, че Келси е нейна приятелка, нищо, че се познаваха отскоро.
Най-сетне Келси успя да се съвземе.
— Как ме откри?
— Ами, разбира се, първо отидох в къщата на Пърси. Това беше още миналата седмица.