— Защо?
— За да разбера дали си още в града. Никълъс има някаква работа и трябваше да останем за по-дълго, така че реших да се видим. Пърси не бе вкъщи, но икономът му ми каза, че никаква братовчедка на господаря му не е отсядала в къщата. Оставих бележка на Пърси да ми се обади, но той не го стори. Аз не съм от търпеливите и реших сама да те открия. Проверих хотелите наоколо и в един от тях открих, че има регистрирана дама на име Ленгтън. Зарадвах се, но се оказа, че не си ти. Беше някаква госпожа с племенницата си. Оказа се, че тя имала още една племенница на име Келси.
— Невероятно — смути се младата жена.
— И аз така си помислих. Както и да е. Те не бяха чували за Пърси, така че явно се отнасяше за друга Келси. След като не те открих в нито един хотел, ми хрумна да проверя в агенциите за даване на къщи под наем. Казах си, че навярно Дерек е помогнал на Пърси да ти намери подходяща квартира, докато си в Лондон, и наистина се оказах права. Така че ето ме тук.
Да, тя беше тук и Келси нямаше представа какво да прави. Не можеше да покани Реджи на чаша чай, тъй като Дерек всеки момент можеше да слезе долу. Беше го оставила да спи, ала той усещаше, когато не е до него, и се будеше.
Сякаш в отговор на мислите й вратата на горния етаж се отвори и се разнесе нетърпеливият глас на Дерек:
— Къде си, любима? Можеше поне да ме събудиш. Келси?
Вероятно реши, че е някъде в задната част на къщата и затова не го чува, тъй като вратата отново се затвори. Тя едва не потъна в земята от срам.
Реджи веднага разпозна гласа на братовчед си.
— Какво прави той тук? И то на горния етаж?
Лицето на младата жена пламтеше от смущение и Реджи веднага разбра.
— О? — бе всичко, което можа да каже и също се изчерви. След миг обаче се окопити и гневно заговори:
— Що за развратник! Как смее да се възползва от теб?
Келси въздъхна.
— Не е това, което си мислиш… искам да кажа, че е точно така, но обстоятелствата не са толкова… Моля те, Реджи, върви си, преди да е слязъл долу. Ще ти обясня по-късно.
— Кога по-късно? Това не е нещо, което мога да пренебрегна, нали разбираш?
Тя не разбираше, но знаеше, че няма да избегне обясненията.
— Днес следобед ще дойда у вас.
— Обещаваш ли?
— Да.
— Много добре — кимна жената, въпреки че още кипеше от негодувание. — Наистина се надявам, че обяснението ще е задоволително, защото в противен случай съм длъжна да информирам чичо Джейсън за случилото се. Дерек би трябвало да знае по-добре от мен, че не може да си позволява да съблазнява невинни момичета от добро потекло. Дори и нашите чичовци, известни с развратните си похождения, никога не са си го позволявали.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Келси бе изправена пред още един проблем, който не бе очаквала. Отново противните лъжи. Едната влечеше зад себе си друга и вече не бе сигурна, че някога ще се измъкне от този порочен кръг. Не знаеше какво да прави. Бе обещала да обясни всичко на Реджи.
Ала какво да й обясни? Да й каже истината? Или да й каже това, което бе казала на Дерек, което означаваше нови лъжи? Бе уморена до смърт от лъжите…
Около три часа следобед спря пред къщата на Парк Лейн и икономът я заведе веднага в салона на втория етаж. Прислужницата й сервира чай, а след няколко минути се появи и Реджи.
— Искам да се извиня за глупавото си поведение тази сутрин — започна домакинята. — Просто бях толкова изненадана, че… Мисля, че ме разбираш. Сигурна съм, че всичко си има съвсем просто обяснение. Не бих се изненадала, ако ми кажеш, че Дерек те е помолил да се омъжиш за него. Това ще промени всичко, нали? Искам да кажа, че аз и Никълъс… О, Боже, погледни ме само, не спирам да приказвам и не ти давам възможност да отвориш уста. Между другото, искам да те уверя, че тук никой няма да ни безпокои.
Келси се усмихна. Наистина не би искала някой друг да чуе това, което смяташе да каже на Реджи.
Домакинята седна и се зае с чая. Двете седяха и мълчаливо отпиваха от чашите, докато Келси търсеше подходящите думи.
— Всъщност — започна тя — Дерек наистина ми предложи да се омъжа за него.
Лицето на Реджи разцъфна в ослепителна усмивка.
— Знаех си аз!
— Но аз му отказах.
— Защо? — смаяно попита.
— Заради начина, по който се запознахме. Разбираш ли, аз не съм това, за което ме смяташ. Ние те излъгахме, но нямаше какво друго да измислим. Той не знаеше, че двете се бяхме запознали.
— Какво ме излъгахте?
— Аз не съм братовчедка на Пърси. Аз съм любовница на Дерек.
— Е, и сама се досетих — сухо отвърна Реджи.
— Не, искам да кажа, че когато се запознахме с теб, аз вече бях любовница на Дерек. Той ме купи на търг в един публичен дом в присъствието на доста благородници от висшето общество. Затова не мога да се омъжа за него — скандалът ще бъде невероятен.