— Успокой се. Трябва да знаеш, че братята ми никога няма да ми кажат нещо, което трябва да зная. Аз наистина говорих с Джеймс. Той е доста разтревожен от необичайната ти привързаност към това момиче, ала не ми каза защо. Освен това не ми е споменал за вечерята.
— Тогава как?…
— Научих за това от камериера си, който има връзка с прислужницата на Джорджина. Момичето е подслушало един разговор между Джеймс и съпругата му. Ала брат ми не е казал на жена си, че е вечеряла с твоята любовница. И доколкото знам, тя все още не знае. Споменало се името на момичето и аз сам се досетих, защото, ако си спомняш, ти сам ми го каза. Тя наистина ли е братовчедка на Пърси?
Дерек се намръщи. Очевидно баща му наистина смяташе, че Келси е роднина на приятеля му, а това засилваше възмущението му.
— Не, не е — увери го. — Това го измисли Джеръми, когато Реджи случайно се срещна с Келси на конните надбягвания. Разбираш ли, Реджи се запознала с нея преди това при шивачката, много я харесала и решила, че могат да станат приятелки. Джеръми се опита да спести на всички ни неудобството.
— Защо, по дяволите, Реджи ще иска да се сприятелява с подобна жена?
— Може би защото тя не е „подобна жена“ — защити любимата си той.
Баща му въздъхна и седна зад бюрото.
— Я не се ежи и си поприглади перушината. Знаеш какво имам предвид — промърмори.
На свой ред Дерек също въздъхна. Много добре знаеше, но винаги ставаше много чувствителен, когато се отнасяше до Келси. Любовта и желанието да защити любимата си бяха нови чувства за него и трябваше да си признае, че му харесваха.
Искаше му се да признае всичко на баща си, но не желаеше да го тревожи. Джейсън щеше да подскочи една педя, ако разбере коя е жената, за която наследникът на Харвестън смята да се ожени.
— Бедата е, че Келси прилича на дама, държи се като дама и говори като дама — опита се да обясни той. — Никога няма да допуснеш, че не принадлежи към отбраното общество.
— А сигурен ли си, че не принадлежи?
Не за пръв път му задаваха този въпрос. Дерек се замисли за миг. В края на краищата той не знаеше нищо за Келси, освен това, което самата тя му бе казала. Но тя няма да го лъже, нали? И защо да го прави? Не, беше сигурен или… почти сигурен, че любовницата му не е благородничка.
Ала някакво съмнение остана в дъното на душата му и той неуверено отговори:
— Знам за нея само това, което ми е разказала за себе си, а не виждам никаква причина да ме лъже. А като се има предвид къде я срещнах…
— Да, да, предполагам, че си прав. Ала все още не си ми обяснил защо си я завел на вечеря при братовчедка си. Това минава границите на приличието, момче.
— Знам, но Реджи настояваше и след като мислеше, че Келси е братовчедка на Пърси, реших, че една вечеря няма да навреди на никого. Освен това казах на Реджи, че Келси се връща в провинцията, така че приятелството им няма да продължи. Това трябваше да сложи край на всичко и наистина стана така. Реджи повече не се е срещала с нея и едва ли някога ще се срещне.
„Поне докато не се омъжи за мен“ — помисли си младият мъж, но не го изрече на глас. Обаче баща му не изглеждаше успокоен.
— Наистина ли си толкова привлечен от това момиче?
Дерек едва не прихна.
— И точно ти ли трябва да ме питаш, след като повече от двадесет години имаш любовница?
— Едно на нула за теб — промърмори баща му. Издайническата червенина отново бе плъзнала по лицето му. — Само не прави глупости.
Да прави глупости? Като например да се влюби в любовницата си и да й предложи да се омъжи за него? Вече бе твърде късно.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
На Бъдни вечер Дерек отново помоли Келси да се омъжи за него. Младият мъж напусна рано празничната вечеря, за да отиде при любимата си. Беше поръчал бутилка вино и я обсипа с малки подаръчета, глупави и мили неща, които я накараха да се смее: огромен напръстник, шапка с три дълги почти метър пъстроцветни пера, звънчета за обувките й. Годежният пръстен остави за накрая.
Не можеше да има по-подходящ случай. И този път въпросът: „Келси, ще се омъжиш ли за мен?“ не я накара да избухне в гняв. Тя силно го целуна, но сетне взе лицето му в шепите си и меко отвърна:
— Не.
Не бе подготвен за отказа й. Всичко вървеше толкова добре и той бе сигурен, че този път тя ще каже, „да“. Не знаеше как да я убеждава. Всичко, което можа да каже бе:
— Защо? Ако още веднъж споменеш за скандал, ще те натупам.
— Но ти знаеш, че ще има скандал, и то доста голям — усмихна се тя.
— Не ти ли е идвало наум, че не ме вълнува?
— Сега говориш така, Дерек, но какво ще кажеш после, когато наистина се случи? А как ще реагира семейството ти? Те едва ли биха искали името им да се опозори.