Реджи едва се сдържа да не се издаде, че знае за това, но бе дала обещание и го спази. Това обаче не й попречи да се превърне в яростна поддръжничка на Дерек. Чичо й Едуард беше възмутен, но това не я изненада, тъй като знаеше колко е консервативен.
Най-много я вбесяваше поведението на двамата й по-млади чичовци, които също бяха против намерението на братовчед й! Реджи много добре знаеше, че ако бяха на негово място, и те щяха да постъпят по същия начин и да пратят по дяволите общественото мнение.
— Тя може да е най-сладкото и прекрасно създание, но нищо няма да излезе от цялата тази работа — изтъкна Едуард. — Щеше да бъде по-различно, ако никой освен нас не знае за нея, ала за съжаление не е така.
— Тя е била девствена, преди Дерек да я направи своя любовница — най-безцеремонно заяви Реджи. — Предполагам, че и това няма значение за вас?
Чичо й се изчерви, Джеймс се засмя, а Джеръми примигна:
— По дяволите, братовчедке, има и възрастни сред нас.
Тя също се бе изчервила от дръзките си думи, но Антъни я потупа но ръката.
— Ти си прекалено романтична, момичето ми. Знаеш много добре, че Еди е прав. Цялата стая е била пълна с благородници, които са наблюдавали как Дерек е наддавал за нея и я е спечелил. Никой от тях няма да се интересува дали тя е била девствена или не. Обаче съм сигурен, че не са я забравили и ако Дерек се ожени за нея, не мислиш ли, че всички в нашите среди ще научат как са се запознали?
— Напълно си прав, старче — подкрепи го Джеймс. — Никога няма да я приемат в обществото.
Реджи презрително изсумтя.
— Това семейство е издържало доста скандали, причинени от двама от присъстващите тук. — Тя многозначително погледна към Антъни и Джеймс и добави: — Не мисля, че още един ще ни навреди кой знае колко.
— Няма да ни навреди кой знае колко, Риджън — съгласи се Джеймс и за пръв път брат му не подскочи възмутено, като чу галеното име, с което той наричаше племенницата им. — Обаче ще засегне Келси и Дерек. Обществото ще ги отхвърли и никой няма да ги приеме. В случая с Тони и мен бе много по-различно, тъй като и двамата не давахме пукната пара за мнението на обществото. Ала при Дерек нещата не стоят така. Той е светски мъж и винаги е бил. И ако Келси наистина е загрижена за момчето, никога не би му причинила подобно нещо.
— Напълно си прав, старче — закиска се Антъни, на което той само сви рамене.
Реджи въздъхна. Дерек не бе казал на семейството си, че Келси му бе отказала, така че не можеше да го спомене. Целият този спор беше излишен, ако Келси не се омъжеше за Дерек.
— Убедена съм, че той иска да се ожени за Келси, но не знам дали тя ще се съгласи — рече.
— Да откаже такава изгодна партия като Дерек? — презрително изпухтя Едуард. Не ми се вярва, никак не ми се вярва.
— Напълно е възможно, чичо Едуард — настоя Реджи, — Ти не я познаваш, но тя ми се стори много чувствително момиче. Обзалагам се, че по-скоро ще напусне Дерек, отколкото да му причини някакво зло. А за нея отхвърлянето от обществото е най-голямото зло.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Когато Келси отвори вратата на стаята си в странноприемницата, очакваше да види Дерек, а не баща му. Веднага разбра, че непознатият мъж е Джейсън Малори, който, разбира се, побърза да се представи. Той влезе в стаята, без да дочака поканата й. Огромният му ръст и строгото му лице толкова я стреснаха, че в първия миг тя се стъписа, ала бързо се опомни и смутено избъбри:
— Дерек не е тук. — Надяваше се, че това съобщение ще го накара да си тръгне.
Но не стана така. Появата на маркиза на Харвестън толкова я обърка, че тя не съобрази, че може би не бива да му дава подобна информация.
— Да, знам. Преди малко го оставих в Харвестън — каза Джейсън Малори. — Съдейки по поведението му, предположих, че ще сте някъде наблизо, а това е най-близката странноприемница.
Бузите на Келси поруменяха.
— Значи сте искали да видите мен.
— Точно така. Искам да разбера какво мислите за тези глупости.
— О, за какви глупости става дума?
— Дерек иска да се ожени за вас.
Тя ахна.
— Той ви го е казал?
Съобщи го и пред цялото семейство.
Младата жена се отпусна на най-близкия стол. Дали нямаше в тази минута да умре от срам? Чувстваше се точно така.
— Не е бивало да прави това. — Гласът й едвам се чуваше.
— Съгласен съм, но защо мислите така?
— Защото, както сам казахте, това са глупости. Нямам никакво намерение да се омъжвам за него и му го казах.
— Да, той ми спомена подобно нещо. Но аз съм обезпокоен доколко сериозно е вашето намерение да му откажете? Защото синът ми няма да се откаже от вас.