— Ти си американка, Джорджи. Има голяма разлика, защото си дошла от друга страна, но тя е англичанка. Наистина говори като херцогиня и се държи като такава, но това не е достатъчно. Освен това аз не съм този, който трябва да осигури следващия маркиз на Харвестън. Тази отговорност, скъпа моя, лежи на плещите на Дерек. Аз можех и въобще да не се женя, което и беше моето намерение… поне докато ти не се пъхна а леглото ми.
— Не съм направила такова нещо! — гневно възкликна съпругата му. — Доколкото си спомням, ти ме завлече в леглото си!
Той се ухили и лекичко захапа ухото й.
— Така ли съм направил? Много умно от моя страна, ако ме питаш.
— Хмм, да. Не ме закачай! Искам да си поговорим сериозно.
Джеймс въздъхна.
— Да, за съжаление забелязах.
— Искам да направиш нещо по този въпрос — настоя Джорджина.
— Чудесна идея, Джорджи — рече той и се намести върху нея.
Тя го отблъсна.
— Нямах предвид това… поне не веднага. Говоря за поведението на Джейсън. Можеш да поговориш с него и да му изтъкнеш колко глупаво постъпва.
— Аз? Да давам съвет на най-големия си брат? — Джеймс избухна а смях.
— Не е смешно.
— Разбира се, че е. По-големите братя не приемат съвети от никого, те само ги раздават. Освен това в случая Джейсън е прав. А и момичето няма да се омъжи за Дерек, Джорджи, така че няма какво да говорим.
— Ами, ако му е отказала, защото е знаела каква ще бъде реакцията на баща му?
— Значи е достатъчно умна, за да разбере, че нищо няма да излезе от един брак, който е против желанието на Джейсън. Нищо не можем да направим за тях двамата, освен ако не измислим нова самоличност на Келси, ала и това няма да помогне. Търгът е бил публичен и със сигурност ще я разпознаят, така че наистина е безсмислено.
Джорджина измърмори нещо и съпругът й се ухили.
— Не можеш да решиш проблемите на всички, скъпо мое момиче. Само някои от тях.
— Знам, но наистина ли не можеш да им помогнеш?
— Е, това не значи, че няма да опитам, нали?
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
На следващия ден по-голяма част от семейство се бе събрала в салона за следобедния чай. Единствено младоженците Ейми и Уорън бяха толкова погълнати от себе си, че не забелязваха напрегнатата атмосфера в стаята. Останалите се стараеха да не споменават безнадеждната ситуация на Келси и Дерек.
Беше очевидно, че Дерек и баща му не си говореха. Близките им предположиха, че се дължи на „забраната“ на Джейсън. Никой не ги попита как е преминал разговорът им, след като предния ден се оттеглиха в кабинета на маркиза, но беше ясно, че не са постигнали съгласие. Всъщност синът изглеждаше още по-ядосан от предния ден.
Вратата се отвори и икономът въведе една посетителка, която не дочака да обяви името й, а бързо мина покрай него. Жената бе на четиридесет години и бе изключително привлекателна за възрастта си. Личеше си, че на младини е била голяма красавица. Не беше много висока, но притежаваше някакво властно излъчване, а в този миг очите й блестяха гневно и страните й пламтяха от възбуда. Присъстващите си казаха, че прилича на огнедишащ змей, който всеки момент ще ги изпепели с пламъка си.
— Търся Дерек Малори.
Младият мъж колебливо се изправи, удивен от острия тон на непознатата.
— Аз съм, мадам.
Жената рязко се извърна към него.
— Къде криете племенницата ми? И не се опитвайте да ме лъжете. Знам, че е с вас. Моят съпруг, този негодник, си призна всичко. Онзи мерзавец, който ви е продал момичето, му е казал името ви, когато му давал проклетите пари.
В стаята се възцари абсолютна тишина.
Внезапно прозвуча ясният глас на Реджина:
— Заповядайте, седнете, мила госпожо. Сигурна съм, че Дерек не укрива вашата племенница. Дори мога да ви уверя, че тя се намира недалеч оттук.
Елизабет присви очи.
— Не ви ли познавам, млада госпожо?
— Да, преди няколко дни се срещнахме във вашия хотел. Аз търсех Келси и макар да ми казахте, че имате племенница, която също се казва Келси, не свързах моята позната с вас. — Реджи мило се усмихна и добави: — Май съм сгрешила, нали?
— Точно така — отвърна рязко посетителката.
— Почакайте малко — най-сетне успя да изрече Дерек и се намръщи. — Да разбирам ли, че вие сте леля на Келси Ленгтън?
— Именно — отвърна през зъби тя и му хвърли убийствен поглед.
— Но аз не знаех, че тя има живи роднини?
— Не й останаха много и изобщо не ме интересува дали вие знаете или не.
— Повечето от нас са се срещали с племенницата ви, мадам. И също като Дерек и ние не знаехме, че има семейство. Може би ще е по-добре да се представите.