— Стига, Тони. Не е нужно да се държиш като шут.
— Страхотно! — гневно възкликна Реджи. — Точно сега ли е времето да се заяждате?
— Не се сърди, хлапенце — дяволито й намигна Антъни — Просто искаме да дадем време на Дерек да се окопити.
— О, в такъв случай можете да продължавате.
— Благодаря ти, чичо Тони, но не е необходимо — заяви той и се обърна към гостенката: — Лейди Елизабет, не мога да кажа, че съжалявам, което навярно ще ви изненада, защото, ако не бяха затрудненията на съпруга ви, може би никога нямаше да срещна вашата племенница.
— Това е много егоистично от ваша страна, млади човече — остро го прекъсна тя.
— Така е, но разбирате ли, аз я обичам. И искам да се оженя за нея.
Елизабет примигна. Не бе очаквала такъв развой, както и не бе очаквала, че Дерек Малори ще се окаже изключително красив и обаятелен млад мъж. Беше дошла с намерението да му даде да се разбере и да стори всичко необходимо, за да измъкне Келси от лапите му, а сега не беше убедена, че точно това трябва да направи.
— Знае ли Келси, че искате да се ожените за нея?
— И какъв е отговорът й?
— Тя ми отказа.
— Защо?
— Заради скандала.
— О, да, скандалът, който може би няма да се избегне. Споменах ли ви, че освен титлата синът на Келси ще получи огромно богатство и обширно имение? Какъвто и скандал да се свърже с името й, няма да е никак трудно да й намерим съпруг.
— В нашето семейство вече има прекалено много скандали — изрече с раздразнение Едуард. — И със сигурност не се нуждаем от повече богатства.
— Значи това е мнението на всички ви? — презрително изсумтя Елизабет.
— Не, не е вярно — твърдо отвърна Дерек и намръщено изгледа чичо си.
— Синът ми е абсолютно прав. Аз съм съгласен да се ожени за момичето.
Всички в стаята впериха смаяни погледи в Джейсън. Настъпи тишина.
— За Бога, Джейсън, не знаех, че е толкова лесно да те убеди човек! — чу се изненаданият глас на Джорджина. Джеймс изсумтя.
— Не гледай към мен, Джорджи. Не съм аз причината да си промени мнението.
— Джейсън да бъде убеден лесно? — намеси се и Антъни. — Само ако съпругът ти е използвал юмруците си, скъпо момиче, а не виждам следи по тях.
— Това е абсурдно, Джейсън. — Едуард най-сетне се бе съвзел от шока. — Не ти ли идва наум, че известното й име ще направи скандала още по-голям?
— Сигурно си прав — съгласи се брат му. — Но аз вече промених мнението си и нямам намерение да го променям отново само защото тя се оказа дама. Реших, че дължа на Дерек подкрепата си в тази трудна ситуация. Не искам той да повтаря моите грешки.
— Какви грешки? — понита Едуард.
— Това е нещо между Дерек и мен. Ако момичето е съгласно да се омъжи за него, аз ще им дам благословията си.
Дерек не благодари на баща си за изненадващата подкрепа, ала гневът, който изпълваше сърцето му, започна да се стопява. Струваше му се, че на гърлото му е заседнала голяма буца, затова той се изкашля няколко пъти, преди да се обърне към Елизабет:
— Ако дойдете с мен, аз ще ви заведа при Келси. Може би ще я убедите да се омъжи за мен.
Жената сърдито отвърна:
— Само ако реша, че е за нейно добро. Обаче, след като изслушах различните мнения на роднините ви, млади човече, не съм сигурна, че е така.
ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Келси седеше сковано на дивана в стаята си. Дерек крачеше нервно напред-назад, а леля й Елизабет се бе настанила до нея. Лицето на младата жена пламтеше от срам. И двамата знаеха истината, и на нея й се искаше да избяга накрай света.
— Трябваше да дойдеш при мен, Келси — меко каза леля й. — Имам достатъчно пари, за да изплатя дълговете на Елиът. Всичко щеше да бъде наред.
— Тогава нещата не стояха така — отвърна племенницата й. — Нито аз, нито Елиът знаехме, че имаш свои пари.
Елизабет въздъхна.
— Знам. Разбирам жертвата, която си направила. Просто не мога да си простя случилото се. Кълна се, че щях да застрелям онзи негодник, моя съпруг, ако имах пистолет под ръка.
— Не вярвах, че ще ти признае някога.
— Вината го е измъчвала и не е могъл да издържи повече. Много добре знае, че е отишъл твърде далеч. Той ти е внушил тази отвратителна идея, мила моя. Призна ми го. Това, че е бил отчаян, не е извинение.
— Къде е той сега?
— Не знам и не ме интересува — заяви Елизабет. — Изгоних го от къщата си. Никога няма да му простя.
— Аз сама реших, лельо Елизабет. Той не ме е насилвал.
— Не го защитавай…
— Позволете ми — прекъсна ги Дерек. — Аз съм дяволски доволен от неговата постъпка, каквато и да е причината.
— Дерек — възкликна Келси.
— Така е — настоя младият мъж. — Съжалявам за всичко, което е трябвало да преживееш, но не съжалявам, че те срещнах, Келси. Ако не беше той, може би никога нямаше да се запознаем.