Беше напълно сериозен. Думите му я развълнуваха и тя отново се изчерви.
— Егоист — промърмори Елизабет. — Освен това трябва да ви кажа, млади човече, че Келси се връща с мен у дома. След година или две, когато всичко това се забрави ще се погрижа да я устроя както подобава.
— Не — упорито заяви Дерек. Ако настоявате за благоприличен срок на ухажване, аз съм съгласен. Но не съм съгласен да чакам година или две…
— Младежо — остро го прекъсва тя — не сте вие този, който ще решава каквото и да било. Освен това не съм казала, че племенницата ми ще се омъжи за вас.
Келси смаяно отвори уста и се втренчи в леля си.
— Мадам, много добре знаете каква е връзката ми с Келси. Аз я компрометирах и аз трябва да се погрижа, за да възстановя доброто й име. Защо, по дяволите, не желаете да се оженя за нея?
— Защото няма да я насилвам да се омъжи за когото и да е. Тя има право на избор, а аз не съм чула да заявява, че желае да се омъжи за вас.
Келси закри устните си с ръка, за да прикрие усмивката си. И двамата наистина бяха доста упорити. Тя познаваше много добре леля си и знаеше, че нарочно се държи толкова рязко с Дерек. Младият мъж бе отлична партия за племенницата й. Елизабет просто не искаше да го признае.
Въздъхна, защото Дерек я гледаше очаквателно, но отговорът и нямаше да го зарадва.
— Нищо не се е променило, Дерек. Също като леля и аз не съм убедена, че тази история ще се забрави. Мъжете, които бяха там онази нощ и които те познават, ще знаят, че съм била твоя любовница. Те ще бъдат ужасени, ако се ожениш за мен. Обществото ще те отхвърли.
— Колко пъти трябва да ти повтарям, Келси, че не ме интересува мнението на обществото?
— Това не е истина и ти отлично го знаеш — меко възрази тя. — Ти винаги си бил особено внимателен в поведението си, за да не предизвикаш скандал, защото баща ти ненавижда скандалите.
— Баща ми е съгласен да ни даде благословията си — сковано заяви Дерек. Тя примигна.
— Той е променил мнението си, защото принадлежа към висшето общество?
— Не, заради майка ми. Убеден съм, че преди много години е искал да се ожени за нея, но не се е решил и сега дълбоко съжалява.
— Но съгласието на баща ти няма да спре…
На вратата се почука и Реджи Идън влезе в стаята, без да дочака поканата.
— О, Боже, да не прекъсвам нещо? — безгрижно попита тя.
— Реджи, имаме личен разговор — рязко рече Дерек.
— Така ли? — с престорена изненада попита тя. О, няма да ви отнема много време. Просто си помислих, че би искал да знаеш за слуха, който утре ще обиколи цял Лондон, че Дерек Малори е имал годеница. — Тя млъкна и погледна към Келси. — Не знаеше ли, че двамата са сгодени, откакто тя се е родила? Е, тази млада дама се разтревожила, че той може да не спази обещанието да се ожени за нея и решила да го принуди да действа.
— Реджи, за какво говориш, по дяволите? — възмутено възкликна братовчед й. — Никога не съм бил сгоден!
— Разбира се, че си, братовчеде, но позволи ми да довърша.
— Тя се е побъркала — увери той Келси. Кълна се, че никога не съм имал годеница…
— О, замълчи за малко, братовчеде — прекъсна го с усмивка Реджи. — Както вече споменах, тази млада дама е доста ексцентрична и обича да си прави шеги също като мен, когато бях по-млада. И тъй тя решила, че единственият начин да разбере чувствата на лорд Малори към нея, е да го накара да я купи на публичен търг. Представете си само! Твърде смело, ако питате мен, но бедното момиче било толкова влюбено в Дерек, че не разсъждавало разумно. И той, разбира се, платил огромна сума, за да я купи на някакъв глупав търг. Колко романтично, не мислите ли? Разбира се, след това я завел направо в дома на леля й и насрочил датата на сватбата, за да бъде сигурен, че годеницата му няма да извърши нещо още по-безразсъдно.
Дерек бе изумен.
— Мили Боже, Реджи, ти си страхотна!
Тя засия.
— И аз така си помислих. Дори чичо Едуард се съгласи, че този скандал ще предизвика само няколко усмивки и свиване на рамене в обществото. Поне между джентълмените. Дамите ще решат, че е много романтично, точно като мен!
— В това има смисъл — кима Елизабет. — Няма нищо чудно, че един млад мъж е бил принуден да спасява една дама от собствената й глупост.
— Келси? — попита Дерек. — Този скандал е нищо в сравнение с истината, за която никой няма да узнае.
Младото момиче разбираше много добре какво я пита, ала не му отговори веднага. Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че вече няма причина да му отказва. Ала за нея имаше нещо много по-важно.