— Недей — прекъсна я синът й. — И без това имаше прекалено много съжаления. Най-сетне го разбрах. Няма да ти се разсърдя, ако не желаеш да ти викам „мамо“.
Моли се разплака и го прегърна.
— О, Дерек, винаги съм те обичала толкова много! Можеш да ме наричаш както искаш!
Младият мъж се засмя, Джейсън — също. Дерек погледна към баща си и видя нещо, което никога досега не бе забелязвал. Той наистина обичаше Моли Флетчър. Четеше се в погледа му, отправен към нея.
— На вас двамата хрумвала ли ви е мисълта да се ожените? — попита ги.
От гърдите на баща му се отроня дълбока въздишка.
— Тя постоянно ми отказва.
Моли избърса очите си.
— Това не е необходимо. С баща ти и така сме много щастливи. Държа да го знаеш. Не е необходимо да дава храна на злите езици само заради някакво си парче хартия.
— Аз обаче не съм се отказал — намигна Джейсън на сина си.
Дерек се ухили.
— Не се и съмнявам.
— Това няма да промени решението ми. — Моли погледна влюбено към Джейсън. — Въпреки че нямам нищо против да се опиташ.
По-късно същата вечер Дерек придружи Келси до странноприемницата, за да й помогне да опакова багажа си — тя щеше да се премести в Харвестън до сватбата.
— Знаеш ли, чичо Тони е прав. Наистина едва ли ще рискувам да предизвикам гнева ти.
Младата жена нежно му се усмихна.
— Твоят чичо е глупак. В нашето семейство не е традиция да застрелваме съпрузите си. По-скоро ги хвърляме в камината.
Той се засмя и я притисна в прегръдките си.
— Значи още не си го забравила, любов моя. Но аз ще се старая никога да не предизвиквам гнева ти. Искам да направя така, че винаги да си лудо влюбена в мен.
— Хмм, звучи чудесно — промълви тя и го целуна по бузата, а после устните й се плъзнаха по врата му. — Няма ли да ми покажеш как ще го направиш?
Младият мъж изохка и впи устни в нейните.
— Твоите желания са заповед за мен — дрезгаво промълви няколко минути по-късно. — Никога няма да се уморя да ги изпълнявам.
Погледна го със светнали от любов очи.
— Тогава покажи ми, Дерек. Покажи ми сега.
И той го направи с огромно удоволствие.