Лорд Джон печално поклати глава.
— Ако не престанете, скоро ще си навлечете сериозни проблеми — каза той.
— Може би вие бихте искали да изразите мнение, Съмърли?
— Челинджър, трябва незабавно да изоставите всичката си работа и да прекарате три месеца в немски курорт с минерални бани — каза той.
— Проницателно! Проницателно! — възкликна Челинджър. — А сега, млади ми приятелю, дали е възможно мъдростта да дойде от вас, след като по-възрастните претърпяха пълен провал?
Така и стана. Казвам го възможно най-скромно, но така и стана. Разбира се, за вас, след като знаете какво се случи, всичко изглежда очевидно, но когато за нас беше още ново, далеч не бе толкова ясно. Но изведнъж ме връхлетя с цялата сила на пълната увереност.
— Отрова! — извиках аз.
Тогава, още докато изричах думата, в ума ми проблеснаха спомените за цялото сутрешно преживяване, от бивола на лорд Джон до собствените ми истерични сълзи и до възмутителното поведение на професор Съмърли, та чак до странните случки в Лондон, свадата в парка, нескопосания шофьор, кавгата пред склада за кислород. Внезапно всичко си дойде на мястото.
— Разбира се! — извиках отново аз. — Това е отрова. Всички ние сме отровени.
— Точно така — каза Челинджър и потърка ръце, — всички сме отровени. Планетата ни се е гмурнала в отровния пояс от етер и сега лети още по-навътре през него, със скорост от няколко милиона километра в минута. Нашият млад приятел обрисува причината за нашите тревоги и затруднения с една-единствена дума — „отрова“.
Спогледахме се в изумено мълчание. Сякаш нямаше коментар, който да подхожда на ситуацията.
— Има една умствена задръжка, с помощта на която подобни симптоми могат да бъдат проверени и контролирани — каза Челинджър. — Не мога да очаквам да открия наличието ѝ у всеки един от вас в същата степен, в която се прояви у мен, тъй като предполагам, че силата на умствените ни процеси до известна степен се различава. Но несъмнено тя е налице и у нашия млад приятел. След малкия изблик на емоции, който така смути моята домашна помощница, аз седнах и разсъдих. Казах си, че никога преди не съм чувствал порив да ухапя член домакинството си. Значи този импулс е бил противоестествен. И в миг прозрях истината. Прегледах се и установих, че пулсът ми е с десет удара над обичайното, рефлексите ми са засилени. Допитах се до своя по-висш и разумен дух, истинския Дж. Е. Ч., седнал спокоен и неуязвим зад цялото това молекулярно смущение. Привиках го, за да наблюдавам безумните умствени номера, които отровата ще ми изиграе. Открих, че аз наистина съм господарят. Можех да разпозная и ръководя един разстроен ум. Беше едно забележително проявление на победата на ума над материята, тъй като ставаше дума за победа над точно онази форма на материята, която е най-тясно свързана с ума. Почти бих казал, че умът бе повреден, а личността го ръководеше. Затова, когато съпругата ми слезе от горния етаж и ми се прииска да се промъкна зад вратата и да я стресна с някой див крясък, докато влиза в стаята, аз съумях да потуша този порив и да я посрещна достойно и сдържано. Едно възсилно желание да крякам като патка, също бе посрещнато и овладяно по този начин.
По-късно, когато слязох да поръчам автомобила и открих Остин, надвесен над него, погълнат в ремонтна дейност, аз овладях протегнатата си ръка, след като я бях вдигнал, и се въздържах да му осигуря едно преживяване, което вероятно щеше да го накара да последва примера на домашната помощница. Тъкмо обратното — докоснах го по рамото и му заръчах автомобилът да бъде навреме пред вратата, за да ви посрещна на гарата. Към настоящия момент аз почти насила устоявам на изкушението да хвана професор Съмърли за тази негова глупава стара брада и да разклатя яростно главата му напред-назад. И въпреки това, както виждате, се въздържам прекрасно. Нека ви послужа за пример.
— Ще внимавам за онзи бивол — каза лорд Джон.
— А аз — за футболния мач.
— Може и да имате право, Челинджър — каза Съмърли със смирен глас. — Склонен съм да призная, че моят ум е по-скоро критично, а не конструктивно настроен, и не съм готов да приема която и да било нова теория — особено когато е толкова необичайна и фантастична като тази. Въпреки това, когато прехвърлям наум събитията от сутринта и обмислям отново нелепото поведение на моите спътници, не ми е трудно да повярвам, че за техните симптоми е била отговорна някаква отрова със стимулиращ характер.