Челинджър плесна шеговито своя колега по рамото.
— Имаме прогрес — каза той. — Несъмнено имаме прогрес.
— Но кажете, сър — попита смирено Съмърли, — какво е вашето мнение за развоя на близкото бъдеще?
— С ваше разрешение, ще кажа няколко думи по тази тема.
Той се настани зад писалището си и късите му, набити крака се залюляха пред него.
— Присъстваме на едно страшно и ужасяващо събитие. Това според мен е краят на света.
Краят на света! Погледите ни се обърнаха към огромния еркерен прозорец и ние отправихме взор към лятната красота на провинциалния пейзаж, дългите склонове, покрити с пирен, великолепните имения, уютните ферми, любителите на спорта по игрището за голф.
Краят на света! Човек често е чувал тези думи, но идеята, че биха могли да имат непосредствено практическо значение — че това няма да се случи на някоя неопределена дата, а сега, днес — бе една всепомитаща, потресаваща мисъл. Всички бяхме застинали и сериозно, мълчаливо очаквахме Челинджър да продължи. Неговото завладяващо присъствие и външност придаваха такава сериозност на думите му, че за миг всичките му просташки и нелепи постъпки избледняха и той се извиси над нас, сякаш беше нещо величествено, отвъд мащабите на обикновената човешка раса. И тогава ме връхлетя, поне мен, забавният спомен за това как на два пъти, откакто влезе в стаята, избухна гръмко в смях. Несъмнено, казах си аз, умствената безпристрастност има своите граници. Кризата все пак не би могла да бъде толкова страшна или скорошна.
— Представете си чепка грозде — каза той, — покрито с нищожно, но пагубно количество бацил. Градинарят го промива с някакво дезинфекциращо вещество. Може би иска гроздето да бъде по-чисто. Може би се нуждае от свободно място, за да отгледа някакъв нов бацил, не толкова пагубен колкото последния. Той потапя гроздето в отровата и то умира. Нашият Градинар според мен е напът да потопи Слънчевата система — и човешкият бацил, малкият смъртен вибрион, който се вие и гърчи по най-външния слой на планетата, само след миг ще бъде стерилизиран и унищожен.
Отново настъпи тишина, смутена единствено от гръмките трели на телефонния звън.
— Един от нашите бацили жално писука за помощ — каза той с мрачна усмивка. — Започват да осъзнават, че Вселената в действителност не се нуждае от това съществуването им да продължи.
Нямаше го в стаята минута или две. Помня, че никой не наруши мълчанието в негово отсъствие. Изглежда, ситуацията не предполагаше каквито и да било думи или забележки.
— Началникът на здравеопазването в Брайтън — каза той, когато се завърна. — По някаква причина симптомите се развиват по-бързо на морското равнище. Нашите седемстотин фута надморска височина ни осигуряват предимство. Хората изглежда са научили, че аз съм най-големият авторитет по въпроса. Няма съмнение, че това се дължи на писмото ми в „Таймс“. Когато пристигнахте, разговарях с кмета на един голям провинциален град. Може би сте ме чули по телефона. Той явно придаваше прекомерна стойност на собствения си живот. Аз му помогнах да преосмисли представите си.
Съмърли се беше изправил на крака и стоеше до прозореца. Тънките му, костеливи ръце трепереха от вълнение.
— Челинджър — каза той със сериозен глас, — това е твърде важно, за да се уповаваме на лекомислени доводи. Не мислете, че желая да ви подразня с някой от въпросите си. Но бих искал да насоча вниманието ви към възможността за грешка във вашата информация или в логиката на аргументите ви. Ето го слънцето, грейнало в синьото небе, ярко както винаги. Ето ги храстите, цветята и птиците. Ето ги и хората, които се наслаждават на живота си на игрището за голф, а отвъд тях — работниците, които събират реколтата. Казвате ни, че и тях, и нас може би ни грози пълно унищожение — че този слънчев ден може би е краят на света, който човешката раса тъй дълго е очаквала. Доколкото ни е известно, вие базирате това чудовищно твърдение на какво? На някакви аномалии сред линиите в светлинния спектър… на слухове от Суматра… и на някакво любопитно личностно вълнение, което и самите ние сме забелязали у себе си. Последният симптом не е не е толкова значителен, че и вие, и ние да не бихме могли, с известно съзнателно усилие, да го контролираме. Няма нужда от официалности, Челинджър. И преди сме се изправяли заедно пред смъртта. Говорете и ни кажете как точно стоят нещата и какви според вас са изгледите за бъдещето ни.