Накрая Остин остави цигарите на масата и понечи да се оттегли.
— Остин! — каза неговият господар.
— Да, сър?
— Благодаря ти за вярната служба.
Усмивка изненада загрубялото лице на прислужника.
— Изпълнявах дълга си, сър.
— Очаквам краят на света да настъпи днес, Остин.
— Да, сър. В колко часа, сър?
— Не мога да кажа, Остин. Преди вечеря.
— Много добре, сър.
Сдържаният Остин отправи поздрав и се оттегли. Челинджър си запали цигара и като придърпа своя стол по-близо до този на съпругата си, взе ръката ѝ в своята.
— Знаеш как стоят нещата, мила моя — каза той. — Обясних всичко и на нашите приятели тук. Ти не се страхуваш, нали?
— Нали няма да боли, Джордж?
— Не повече от райски газ при зъболекаря. Всеки път, когато са ти го пускали, на практика си умирала.
— Но това е приятно чувство.
— Може и със смъртта да е така. Износената телесна машина не може да записва своите преживявания, но добре познаваме умственото удоволствие, което се крие в съня или транса. Природата може да съгради една красива врата и да я окичи с множество ефирни и лъскави завеси, за да сътвори вход към новия живот за нашите блуждаещи души. След всичките ми проучвания на действителното винаги съм откривал мъдрост и милост в същината на нещата; а ако някога уплашеният смъртен изпитва особена нужда от ласка, то несъмнено това е когато преминава прехода от живот в живот. Не, Съмърли, не искам дори капчица от вашия материализъм, тъй като аз поне съм едно твърде велико създание, за да се стопя в някаква си физическа материя — един пакет соли и три кофи вода.
— Това тук… това тук — и той потупа огромната си глава със своя голям, космат юмрук, — е нещо, което използва материята, но не е съставено от нея — нещо, което може да срази смъртта, но смъртта никога не може да го срази.
— Като говорим за смъртта — каза лорд Джон, — за мен, общо взето, може да се каже, че съм християнин, но ми се струва, че е имало нещо много естествено в онези наши предци, които са били погребвани заедно със своите брадви, лъкове, стрели и разни такива, все едно са продължавали да живеят по същия начин, както преди. Не знам — добави той, като огледа стеснително лицата около масата, — дали самият аз няма да се чувствам по-уютно, ако не ме погребат с моята стара карабина експрес.450 и онази ловната, по-късата с гумената ложа, както и една-две пачки патрони. Глупаво е, знам, разбира се, но си е така. Как ви звучи, хер професор?
— Ами — каза Съмърли, — тъй като искате моето мнение, това ми звучи като непростимо завръщане към каменния век или дори времето преди него. Аз самият съм човек на двайсетия век и бих желал да умра като разумно и цивилизовано създание. Не зная дали се страхувам от смъртта повече от останалите от вас, тъй като съм сравнително възрастен и така или иначе, не ми остава много живот; но е напълно в разрез с природата ми да седя и да чакам, без да се противя, като някаква овца, да дойде касапинът. Напълно сигурно ли е, Челинджър, че не можем да направим нищо?
— За да се спасим — нищо — каза Челинджър. — За да удължим живота си с няколко часа и по този начин да станем свидетели на развоя на тази могъща трагедия, преди в действителност да станем част от нея — това може и да се окаже по силите ми. Предприех известни действия…
— Кислородът?
— Именно. Кислородът.
— Но как може да повлияе кислородът срещу отровата на етера? Кислородът и етерът се различават толкова помежду си, колкото всеки газ и някое парче тухла. Те са съставени от съвсем различна материя. Не могат да въздействат едно на друго. Челинджър, не бихте могли да защитите подобно предположение.
— Добри мой Съмърли, тази етерна отрова без съмнение се влияе от материални вещества. Виждаме това в методите и разпространението на заразата. Не би следвало да го очакваме a priori, но то е безспорен факт. Следователно аз съвсем сериозно смятам, че за един газ като кислорода, който увеличава жизнеността и съпротивителните сили на тялото, би било изключително вероятно да забави действието на онова, което толкова удачно нарекохте татулон. Възможно е да греша, но съм напълно уверен в коректността на аргументите си.
— Е — каза лорд Джон, — ако трябва да седим и да смучем от тези цилиндри като някакви бебета от бутилките си, аз няма да участвам.
— Това няма да се наложи — отговори Челинджър. — Направихме постъпки — за които трябва да благодарите предимно на съпругата ми — и превърнахме нейния будоар в едно възможно най-херметически затворено помещение. С рогозки и гланцирана хартия.