Той определя темата като незначителна. Един по-широко скроен ум спокойно би могъл да придаде на откритието доста по-голяма важност — толкова голяма, че да засяга целокупното добруване на всеки мъж, жена и дете на тази планета. Не бих могъл да се надявам, с изразните средства, предоставени ми от научния език, да накарам онези некадърници, които черпят идеите си от страниците на един всекидневник, да вникнат в смисъла на моите думи. Затова ще положа усилия да се съобразя с тяхната ограниченост и да поясня ситуацията с помощта на една простичка аналогия, която би отговаряла на умствените способности на вашите читатели.
— Какъв чудак само — истински чудак! — каза Макардъл, като поклащаше замислено глава. — Този човек е в състояние да разгневи и гургулица, и да предизвика безредици на квакерска сбирка. Нищо чудно, че в Лондон му е твърде тясно. Много е жалко, господин Малоун, защото това е един велик ум! Е, нека чуем аналогията.
— Да предположим — започнах да чета аз, — че една малка купчинка завързани една за друга коркови тапи бива пусната по бавно течение на пътешествие през Атлантика. Ден след ден корковите тапи се носят леко, заобиколени от едни и същи условия. Ако тапите притежаваха съзнателност, да предположим, че биха счели тези условия за постоянни и неизменни. Но ние, след като притежаваме далеч по-големи познания, сме наясно, че биха могли да се случат много неща, които да изненадат корковите тапи. Биха могли да се блъснат в някой кораб или спящ кит, или да се оплетат във водорасли. Във всеки случай, тяхното пътуване вероятно би приключило, след като океанът ги захвърли край скалистите брегове на Лабрадор. Но как биха могли те да подозират това, докато така кротко се носят ден след ден из онова, което мислят за един безбрежен и хомогенен океан?
Вашите читатели вероятно ще съумеят да разберат, че Атлантическият океан в тази притча заема мястото на огромния океан от етер, през който ние се носим, и че корковите тапи представляват малката и затънтена планетна система, към която принадлежим. Едно треторазрядно слънце, с неговите дрипави и опърпани, незначителни спътници, ние се носим при едни и същи всекидневни условия към един неизвестен край, някаква жалка катастрофа, която ще ни сполети сред безбрежните дебри на Космоса, където ще бъдем залети от един Ниагарски водопад от етер или запратени на някой невъобразим Лабрадор. При тези условия не виждам място за плиткоумния и невеж оптимизъм на вашия кореспондент — господин Джеймс Уилсън Макфейл, а само множество причини, които налагат да наблюдаваме внимателно и с любопитство всеки признак за промяна сред този заобикалящ ни Космос, от който може би зависи нашата собствена съдба.
— От него би излязъл славен свещеник, и още как — каза Макардъл. — Как тръби само, като истински орган! Да чуем какво точно го тревожи.
Основното замъгляване и изменение в линиите на Фраунхофер от светлинния спектър сочи, по мое мнение, за една повселенска космическа промяна от сложен и рядък характер. Светлината на една планета е светлина, отразена от слънцето. Светлината на една звезда произлиза от нея самата. Но светлинните спектри както от планетите, така и от звездите в този случай са претърпели една и съща промяна. Дали това е, в такъв случай, промяна в същите тези планети и звезди? За мен подобна идея е немислима. Каква обща промяна би могла да се случи едновременно във всички тях!.? Дали това е промяна в собствената ни атмосфера? Възможно е, но освен това е изключително малко вероятно, след като не наблюдаваме никакви признаци за това около нас и подобна промяна все още не се проявява в химичните анализи. Каква тогава е третата възможност? Да има промяна в съответната среда — в този безкрайно фин етер, който се простира от звезда до звезда и обгръща цялата Вселена. Навътре в този океан ние се носим по едно бавно течение. Не би ли могло то да ни отнесе към нови пояси от етер със свойства, каквито никога не сме си представяли? Някъде е настъпила промяна. Това космическо смущение в светлинния спектър го доказва. Промяната може да е добра. Може да е лоша. Или пък неутрална. Ние не знаем каква е тя. Плиткоумните наблюдатели биха могли да сметнат въпроса за незначителен, но човек като мен, който притежава задълбочения интелект на един истински философ, ще разбере, че възможностите на Вселената са непредвидими, а най-мъдрият от всички е онзи, който винаги е готов за неочакваното. Нека задам очевидния въпрос — кой би се осмелил да твърди, че мистериозната и повсеместна болест, отразена същата тази сутрин върху страниците на вашия вестник, поразила коренното население на Суматра, не е свързана с някаква космическа промяна, на която то реагира по-бързо от по-сложно устроените народи в Европа? Аз просто подхвърлям идеята. Да се потвърждава тази идея, към момента е също толкова безполезно, колкото и да се отхвърля, но е неимоверно глупав онзи, който отказва да проумее, че тя далеч не е извън границите на научните възможности.