И както би се изразил моят американски колега, точно тук мога да сложа край на този разказ. Той представлява, както може би ви е известно, просто един по-пълен вариант на статията, която излезе в понеделник в „Дейли Газет“ — една статия, която бе световнопризната за най-великата журналистическа находка на всички времена и която доведе до продажбата на не по-малко от три милиона и половина броя на вестника. Още пазя онези великолепни заглавия, окачени в рамка на стената в кабинета ми:
ДВАЙСЕТ И ОСЕМ ЧАСА СВЕТОВНА КОМА
НЕЧУВАНО СЪБИТИЕ
ЧЕЛИНДЖЪР СЕ ОКАЗВА ПРАВ
НАШИЯТ КОРЕСПОНДЕНТ ОЦЕЛЯВА
ЗАВЛАДЯВАЩ РАЗКАЗ
СТАЯТА С КИСЛОРОДА
НЕОБИКНОВЕНО ПЪТУВАНЕ С АВТОМОБИЛ
МЪРТВИЯТ ЛОНДОН
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
ОГРОМЕН БРОЙ ПОЖАРИ И ЖЕРТВИ
ЩЕ СЕ ПОВТОРИ ЛИ?
Под този величествен списък от заглавия беше публикуван репортаж в размер на девет вестникарски колонки и половина, в които бе отразена първата, последната и единствена гледна точка за този ден от историята на планетата — описана по най-добрия начин, на който е способен един наблюдател в продължение на един особено дълъг ден от собствения си живот. Челинджър и Съмърли публикуваха съвместен научен труд по темата, но на мен се падна да осведомя широката публика. Несъмнено спокойно мога да запея Nunc dimittis. Та какво друго предстои на един журналист след подобно нещо освен падение!
Но нека не завършвам със сензационни заглавия и един скромен личен триумф. Вместо това нека цитирам звучните слова, с които най-големият сред всекидневниците завърши своята уводна статия — една статия, до която може би вечно ще се допитва всеки мислещ човек.
„Доказана беше вечната общоизвестна истина — написа „Таймс“, — че нашият човешки род е немощен пред безбрежните потайни сили, които ни заобикалят. От старите пророци и от учените на нашето време до нас достигна едно и също послание и предупреждение. Но както всички често преговаряни истини, с времето тази беше загубила част от своята непосредственост и убедителност. Нужен беше урок, едно истинско преживяване, което да я затвърди. Тъкмо от това благотворно, но ужасяващо изпитание изплуваме сега с умове, все още вцепенени от внезапността на удара, и души, смирени от осъзнаването на собствените ни ограничения и безсилие. Светът е заплатил пагубна цена в името на този урок. Все още нямаме никаква представа за пълните мащаби на катастрофата, но разрухата от пожарите в Ню Йорк, Ню Орлийнс и Брайтън сама по себе си представлява една от най-големите трагедии в историята на човешкия род. Когато докладът за железопътните и плавателните произшествия бъде завършен, той ще представлява едно мрачно четиво, макар някои доказателства да сочат, че в огромен брой от случаите водачите на влаковете и параходите са успели да изключат своите двигатели, преди да отстъпят пред отровата. Но обективните загуби, били те и огромни — както човешки животи, така и материални блага — не са най-важното, с което следва днес да занимаваме умовете си. С времето всичко това може да бъде забравено. Но онова, което ще помним и което ще продължава да владее мислите ни, е това разкритие за възможностите на Вселената и доказателството колко точно тесен е пътят на нашето материално съществуване и какви бездни може би зеят от двете му страни. Сериозността и смирението стоят в основата на чувствата, които изпитваме днес. Нека върху тях съградим един по-честен и почтителен род, който на свой ред да построи един по-достоен храм на нашето съществуване.“
Информация за текста:
Издание:
Arthur Conan Doyle
The Poison belt
Copyright © 1913 by Arthur Conan Doyle
Артър Конан Дойл
Отровният пояс
Английска
Първо издание
© Зорница Русева, превод от английски
© Живко Петров, дизайнер на корицата
Отговорен редактор: Благой Д. Иванов
Редактор и коректор: Ива Колева
Предпечатна подготовка: Петър Дамянов
© Сиела Норма АД, 2020
ISBN 978-954-28-3109-9