— Вие се спречкахте веднъж със стария Челинджър — каза строго той, — и бяхте повален след десет секунди. Струва ми се, професор Съмърли, че той е много над вашата класа и е най-добре да се оттеглите и да го оставите на мира.
— Освен това — допълних аз, — той винаги се е държал като добър приятел с всеки един от нас. Каквито и недостатъци да има, неизменно е бил честен и не вярвам някога да е говорил лошо за другарите си зад гърба им.
— Добре казано, млади ми приятелю — рече лорд Джон Рокстън. После, с блага усмивка, плесна професор Съмърли по рамото. — Хайде, хер професор, нека не се караме по това време на деня. Видели сме какво ли не. Но когато говорите за Челинджър, стъпвайте предпазливо, защото старецът ни е слабост.
Ала Съмърли не беше в настроение за компромиси. Лицето му бе изкривено в непреклонно неодобрение, а от лулата му се издигаха плътни кълбета гневен дим.
— Колкото до вас, лорд Джон Рокстън — скръцна той, — вашето мнение по въпросите на науката в моите очи има толкова тежест, колкото във вашите биха имали моите възгледи спрямо някой нов вид ловджийска пушка. Аз разполагам със собствената си преценка, сър, и я прилагам по свое усмотрение. След като ме е подвела веднъж, това причина ли е да приемам всичко без каквато и да била критика, било то и крайно невероятно, което на този човек му скимне да подхвърли? Да не би да си имаме работа с някакъв римски папа на науката, който издава безпогрешни укази, спускани ex cathedra и приемани безусловно от бедното скромно население? Казвам ви, сър, че разполагам със собствен мозък и бих гледал на себе си като сноб и роб, ако не го използвам. Щом ви доставя удоволствие да вярвате на тези бръщолевения за етер и Фраунхоферови линии в светлинния спектър, то ваша воля, но не искайте от един по-възрастен и мъдър човек от вас да споделя налудничавите ви възгледи. Не е ли ясно, че ако етерът беше засегнат до степента, която твърди той, и ако бе вреден за човешкото здраве, резултатът от това вече щеше да бъде очевиден върху нас самите?
Тук той се засмя гръмко и триумфално на собствения си аргумент.
— Да, сър, вече би следвало да сме много по-увредени от нормалното си състояние и вместо да си седим и спокойно да обсъждаме научни проблеми в някакъв влак, трябваше да наблюдаваме конкретни симптоми от действието на отровата в телата ни. Къде наблюдаваме каквито и да било признаци за отровно космическо нарушение? Отговорете ми, сър! Отговорете ми! Давайте, давайте, не увъртайте! Настоявам за отговор!
Чувствах се все по-ядосан. В поведението на Съмърли имаше нещо много дразнещо и агресивно.
— Мисля, че ако бяхте по-запознат с фактите, може би нямаше да сте толкова категоричен в преценката си — казах аз.
Съмърли извади лулата от устата си и прикова ледения си поглед върху мен.
— Моля ви, обяснете, сър, какво искате да кажете с тази донякъде безочлива забележка?
— Искам да кажа, че когато си тръгвах от кабинета на редактора на новините, той ми каза за една току-що получила се телеграма, която потвърждава повсеместното заболяване на коренното население на Суматра, и освен това добави, че фаровете в Зондския пролив не светят.
— Наистина, човешката глупост би трябвало да има някакви граници! — извика Съмърли, крайно разярен. — Възможно ли е да не си давате сметка, че етерът, ако за кратко приемем налудничавото твърдение на Челинджър, е универсална субстанция, която е същата тук, както и от другата страна на света? Да не би случайно да предполагате, че съществуват английски етер и суматрански етер? Може би си представяте, че етерът в Кент по някакъв начин превъзхожда етера в Съри, през който в момента ни носи този влак? Възможно ли е етерът в Суматра да е толкова смъртоносен, че да причини повсеместна гибел, а етерът тук да няма каквото и да е влияние върху нас? Лично аз, смея да твърдя, през целия си живот не съм чувствал тялото си по-силно, а ума си — по-уравновесен.
— Това може и да е така. Не твърдя, че съм човек на науката — казах аз, — макар да съм чувал, че научните постижения на едно поколение обикновено са приемани за пълна заблуда от следващото. Но не се иска много здрав разум, за да видим, че след като явно знаем толкова малко за етера, не е изключено да бъде повлиян от местните условия в различните части на света и ефектът му може да проличи първо там, а едва по-късно при нас.