Намери го отново пак във Вавилон, но вече труп, покрай който диадохите65 — приемниците му, се бяха счепкали вече заради наследството му. Мълвеше се, че преди смъртта си Александър свалил пръстена от ръката си и го предал на Пердика с думите: „За най-силния!“ И Пердика го задържал у себе си.
Там, пред жертвената клада, Орития даде клетвата си. Закле се във всичко свято — в паметта на майка си, в името на Дионис, в името на Александър. Закле се да намери Лизимаха и да му отмъсти.
Най-сетне диадохите разкъсаха Александровото царство. Тръгна и Лизимах към Тракия, която му се бе паднала при дележа. Ала и него не можеше да настигне отмъстителната. Летеше Лизимах от сражение към сражение: ту срещу Севт, одриския цар; ту срещу скитите, а най-често срещу доскорошните си другари. Поселила се бе сред тях Ерида66 — Раздорът, сестрата на Арес, майката на Бедствието, Кавгата и Глада. Ерида, която някога бе подхвърлила ябълката на раздора между Атина, Афродита и Хера.
Завърна се сляпата клетница отново в своя храм. Разкаяна. Изкупила стократно прегрешението със страданията си. И жреците отново я приеха, отново застана прорицателката зад жертвения олтар. И отново се разнесе славата й по света. Отвред заприиждаха богомолци да чуят волята на боговете от устата на сляпата ясновидка. Прозряла бе Орития, че само така би могла да постигне целта си. Разбрала бе каква власт имаха нейните думи, изричани като повеля на Дионис.
И чакаше, плетеше мрежите си срещу Лизимах. Но ловък беше проклетникът, силен и хитър. Пресичаше всеки заговор още в зачатъка му, разбиваше още преди да се зароди всеки съюз, който би могъл да се насочи срещу него. И сякаш единствен от диадохите разчиташе повече на своите сили, отколкото на предсказанията. Единствен той — когото толкова чакаше Орития, не отиде при нея.
И тя накрай го проумя — сама трябваше да тръгне подире му, да го намери и да го срази със своето оръжие. Тогава при нея дойде за съвет Касандър, синът на стратега Антипатър. Дойде, след като бе заел бащиния си престол в Пела67 — старата столица на Филип, и след като бе заповядал да убият с камъни Олимпия, майката на Александър.
Орития вече знаеше какво може да постигне от него. Какъв оракул щеше да бъде, ако не й беше известно това? Знаеше, че Касандър е настойник на малкия Александър, сина на Роксана Бактрийката. А Роксана беше една от тия, заради които Орития бе сварила отровата, заради които бе погубила Великия. Роксана също заслужаваше смърт. И Орития изрече следните пророчески, предизвикателни думи — за непосветения загадъчни, но напълно разбираеми за оногова, за когото бяха предназначени.
— От Пела пламна искрата — рече тя с прострени към небето ръце зад жертвения огън. — От Пела изгради величието си Великия. В Пела ще се роди новото, величие на света.
Не го виждаше, но чувствуваше как се вълнува Касандър при тези й думи, как нараства увереността му в успеха. Всеки от диадохите мечтаеше да обедини в свои ръце предишната държава на Александра — да го замести, всеки чакаше прокоба свише за това.
И тя добави:
— Величието е застрашено от Изтока. Докато е живо Източното Вълче, стадото няма да остане цяло. Не дръж в кошарата си Източното Вълче! И майката вълчица!
Ясно. Тя чу задъханото му дишане. Касандър бе разбрал замъгления й намек. Бе се досетил кое беше Източното Вълче, коя — майката вълчица.
Наскоро след като той си отиде, случаен пътник донесе вестта. Касандър бе послушал волята на оракула — заповядал бе да заколят малкия Александър и майка му Роксана. Всъщност Роксана заслужаваше тая участ — та нали преди това, веднага след смъртта на мъжа си, в съгласие с Пердика бе заповядала да убият Статейра, втората му съпруга.
Ала Касандър не се задоволи с това. Да осигури напълно трона си, той направи и втората стъпка. Подкупи Полиперхона, съперника си, за сто таланта да удуши Херакъл, другия син на Александър от незаконната му жена Барзана.
А Лизимах, тоя любимец на съдбата, все оставаше недосегаем. Оцеляваше, макар и без блестящи победи. Загинал бе Леонат в бой с въстаналите гърци; след това в сражението срещу Селевк умря и Пердика, последван от Антипатър. Умря и Антигон в битката край Ипса — един срещу всички.
65
диадохи — приемниците на Александър Велики: Лизимах, Антипатър, Птоломей, Селевк, Антигон и др.
67
Пела — столица на Древна Македония, до с. Апостол, Енидже-Вардарско; Македония била робовладелска държава върху територията на днешна Македония; населението на древна Македония се състояло от племена, родствени на гърците и отчасти на траките и илирите.