По обичая, осветен от вековете, върховният жрец живееше в скрита пещера, неизвестна за обикновените гети. Неколцина по-младши жреци и царят имаха право да го навестяват. И само изрядко, през година — две, за изключително важни събития, по негова воля той се явяваше пред народа, за да извести на всички, а не само на царя волята на Единствения бог.
Музиката изведнъж притихна. И сред настъпилата тишина проехтя гласът му:
— Сторете път на благородния Троил! Нека Троил заеме мястото, което му се полага!
И народът се разстъпи, раздели се на две. През зиналата пролука Троил пристъпи озадачен напред.
Двама слепи свирачи с дванадесетструнни магадиди в ръце приклекнаха от двете им страни. Пръстите им пробегнаха по опънатите струни. Залмодегик в такт с музиката извиси глас, запя проточено, но поривисто:
— Храбри гети, чуйте волята на Залмоксис, най-съвършения от съвършените, вечния и неотменния, който дарява здраве на тялото и на душата, дарява безсмъртие на тези, що вярват в него!
И народът запя в хор:
— Дари ни с безсмъртие, Безсмъртни!
Жрецът изчака да стихне песента.
— Чуйте, гети! Тъй както окото не бива здраво, ако не е здрава главата; както тялото не е здраво, ако душата не е здрава — тъй и отделният човек не е здрав, ако не е здрав целият народ. Затова изпълнявайте божите заповеди, слушайте волята на Залмоксис чрез устата на Залмодегик, та вашите тела някога да възкръснат за новия живот!
И хората — жени, мъже и старци, запяха отново:
— Дари ни с безсмъртие, Безсмъртни!
По знак на един по-нисш жрец музиката отново гръмна, понесе към небето самозабравеното песнопение на народа.
И пак по негов знак отново настъпи тишина. Гласът на жреца я разкъса като гръмотевица:
— Слушайте, гети, волята на Залмоксис!
Той замълча да си поеме дъх, да подсили въздействието на своите сетнешни думи:
— Тая нощ ми се яви Залмоксис. И ми рече: „Иди при народа! Веднага! Защото заплахата не чака. Заплахата се надига от север, кръвожадна и неукротима като придошла река.“
Залмодегик пак замълча. И Троил, и останалите се досещаха за кого загатва. Галатите84, отскоро достигнали границите им, действително бяха опасни съседи. Войнствени, неукротими. Галатът никога не пада в плен — или побеждава, или умира.
— Залмоксис повелява — продължи той. — Иска пратеник, от когото да научи въжделенията на гетския народ. Да разбере какво очаква гетският народ. И да му помогне, съветван от пратеника.
Неволно възклицание като сподавена въздишка прошумя над множеството. Твърде често бог взе да иска пратеници. Ала кой би дръзнал да издума гласно мисълта си?
Троил сега беше заел мястото на царя. Вместо него зададе той въпроса:
— Кой ще бъде новият пратеник, посреднико с бога?
А някаква неосъзната тръпка неволно скова гърлото му. Сякаш предусещаше отговора.
Залмодегик протегна по-високо ръце, надигна се на пръсти, сякаш израсна още повече, суров и заплашителен.
— Пред Залмоксис има право да застане само най-достойният. Най-мъдрият. Най-храбрият. Сам Залмоксис ми го посочи.
Стотици разтуптени сърца се преметнаха в гърдите. Защото всеки смята себе си и мъдър, и храбър.
А жрецът изчакваше. Познаваше въздействието на речта си, наслаждаваше се от властта й.
— Троил! — почти извика той накрая. — Залмоксис удостои Троила с нечуваната чест да го посрещне, да получи съвет от него. Има ли някой да оспори мъдростта и смелостта на Троил?
Всички сведоха надолу погледи. Никой не възрази. Първо — защото казаното от жреца беше вярно; второ — защото ако възразеше, не знаеше върху кого ще падне новият избор.
А самият Троил стоеше като сразен от гръм. Чувствуваше го, цялото му същество съзнаваше, убеден беше, че така жрецът се отърваваше от него. Може би вече бе научил за разпита на лизимаховия пратеник. Едва възпираше ръката си да не измъкне махайрата и да не я забие в гърдите на врага си. Ала гетското възпитание, уважението към чувствата на народа сковаваха дивия му нагон за саморазправа. При това познаваше мощта на вярата. Веднъж мизите се бяха разбунтували. И жрецът ги бе заплашил, че ще се качи със стълба при Залмоксис да се оплаче от тях. Бяха се укротили начаса като агънца. Какво щеше да стане, ако всеки вдигнеше бунт срещу обичая, срещу закона на дедите? Защо са първенците? Нали затова — да дават пример как да бъде тачен законът, А не как да бъде нарушаван.
Не се боеше от смъртта Троил. Че какво е всъщност смъртта? Пътуване от един живот — временния, в друг — вечния. Тялото е затвор за душата. Както бе изпълнявал волята на закона и послушно бе отивал от една битка към друга, където го проводеше Дромихайт, тъй щеше да отиде и при Залмоксис.
84
галати — келтски племена, нахлули и завладели Балканския полуостров през III в. пр.н.е.