На брега робите пълнеха кожени торби със скъпоценности, които биваха изтегляни под водата от другите роби в пещерата. После издърпваха опразнените торби, за да ги напълнят отново. И отново ония отвътре ги изтегляха пълни при себе си.
Тъй — цялата нощ…
Когато и последният товар изчезна под водата, изтокът посивя. Звездите взеха да бледнеят, а морето се уплътни, открои се от небето като лъснат до блясък сребърен поднос.
Лизимах направи знак на Агар да се приближи до него.
— Таксиархе! — рече му той със суров глас. — Никой друг освен нас не бива да знае това! Заповядай на хората си да избият робите! До един!
Агар изтръпна. Не можа веднага да схване смисъла на заповедта.
— Чуваш ли? — повиши глас Лизимах. — Или чакаш и теб да те сполети тая участ? За непокорство.
Сколотът го знаеше. Суровата Лизимахова дисциплина беше успяла да внуши във волното му варварско съзнание тази истина — за неподчинение наемникът плаща с главата си. А той ценеше своята глава. Тутакси събра войниците си и им предаде царската заповед. И царската закана. Видът на Лизимах, застанал на скалата над тях, огромен, широкоплещест, с мускулеста десница, опряна върху тежкия меч, с грозна решителност върху суровото лице, уби у тях всяко колебание.
Преди още нещастните роби, налягали задъхани върху обливаните от вълните камъни, да се опомнят, върху им се изсипа облак стрели. Неулучените от първия залп и по-леко ранените скочиха в ужас да се спасяват. Едни побягнаха нагоре по скалите, други се метнаха във вълните, всеки където се чувствуваше по-сигурен. Ала вторият откос ги настигна насред път. Войниците бяха отлични мерачи, попаденията, им — безпогрешни.
Базилевсът стоеше над тях като някакво жестоко, безчувствено божество.
— Изхвърлете труповете!
Наемниците изпълниха и тая заповед. Източното течение, което минаваше току до носа, пое безжизнените тела и ги понесе навътре в морето. Водните плиски измиха кръвта от скалите.
Убедил се, че следите вече са заличени, Лизимах поведе малкия отред обратно към пристана. Едновременно с тяхното пристигане, в залива навлезе новата триера. Чудесен уредник беше Лизимах — особено щом се отнасяше за злато. Нагласил бе всички действия тъй, както Александър подреждаше бойните си операции. Съгласувани последователно с точност, която изумяваше.
Там той отново повика Агар. И му рече доверително:
— Сам виждаш, таксиархе! Много знаете: и ти, и хората ти. Не мога да ви оставя в Тиризис. Изпращам ви в друга част. В Пергам ви връщам, при фрурарха171 Филетер. Да бъда спокоен. Ала един запрет ви поставям. Ни дума за това, що стана тая нощ! Чуя ли, че някой нещичко е издумал — накрай света ще го намеря. И ще го разпъна на кръст. Знаеш, не се шегувам…
— Знам! — поклати глава Агар.
Лизимах добави:
— Качвайте се на кораба! Там ще ви дадат наградата!
Махна с ръка и се заизкачва сам, с тежка, уморена стъпка към Тиризис, докато наемниците се прехвърляха в триерата.
Щом стъпиха на борда, кормчията ги пресрещна и им посочи оръжейния склад вдясно.
— Оставете оръжията! После на закуска!
Без да подозират нищо, покорни като истински бойци, те окачиха на празните стойки щитовете, лъковете и мечовете си, после отново излязоха на площадката над гребците, където ги отпрати същият кормчия.
Чак тогава Агар се смути, прочете смута и в очите на другарите си. Палубата беше пуста, без никакъв човек на нея, без никаква маса, без никакво ястие. Но преди да реши какво да стори сега, по всички стълби откъм гребците и откъм мостика на триерарха се зададоха стотина обковани в метал войници, които бавно пристъпваха насреща им с щитове и мечове в ръце.
Агар изкрещя:
— Назад! Към оръжието!
Ала бе закъснял. Кръгът на враговете му се затвори. Едва сега сколотът си даде сметка как глупашки бе попаднал в тая клопка. Едва сега проумя, че базилевсът бе постъпил точно тъй, както би постъпил и Агар. Не би оставил жив никого, който знае тайната му. Как не се досети за това, когато видя как Лизимах изсели целия Тиризис, та никой да не види какво става на брега. И когато му заповяда да избие робите. Защо тогава не насъска другарите си да надупчат със стрели коварния базилевс? А после да отмъкне безнаказано златото.