Накрая Фагимасад260, морското божество, им се усмихна.
Плаваха някъде към Калатис261, когато падна мъглата. От вчера бе застудяло много, да не повярваш, че е още лято. Дъхът им се виждаше като сред зима. Ала чак толкова не бяха очаквали. От север запъплиха като стена, в бавна лавина огромни облачни вълма, които затиснаха морето, обхванаха във влажните си пипала пиратската флота. Хората, ще речеш, дишаха морска пяна, а не въздух.
Москон посочи с ръка.
— Какво ще речеш сега?
Агар погледна наоколо. Наистина, можеше. В такова време имаше надежда да се промъкнат, без да ги усетят дори на небето, при Папай262. Сякаш не плаваха по морето, а летяха в някаква бяла празнота, сред едно безкрайно нищо, отвъд което нямаше ни море, ни кораби, ни суша.
И Агар отвърна:
— Сега може!
— Тогава води ме! — почти извика Москон. Сколотът се усмихна.
— Как тъй ще те заведа? Да ти дам златото в ръцете и ти да ме заколиш?
Лицето на пирата, до преди малко грейнало от радостна надежда, изведнъж почервеня от гняв, сля се с рижата му коса и брада. Наистина такива бяха помислите му.
— Значи, не ми вярваш? Така ли?
Агар съзнаваше силата си.
— Така е! Никой не вярва на мен, никому не вярвам и аз.
— Като съм пират, смяташ…
— Нищо не смятам. Искам да остана жив. Само това.
Москон отново се бе овладял. Дори се разсмя. Неволно му стана драго, че толкова се боят от него.
— Грозна ни е славата. Ама за нищо. Че с какво съм по-лош аз от Лизимах? От Селевк? Навярно не си чувал това. Отде ще го знаеш — прост сколот? Хванал Големият Александър един наш брат от Хиос, Аристоник го викали. Ще го беси на мачтата. А оня, Аристоник де, му рекъл: „Аз правя на дребно това, което ти вършиш на едро“. Ей такива са и Лизимах, и Селевк, а ти само на мене не вярваш.
— Никому не вярвам. Не само на теб.
Москон хвана меча си.
— Май че вече трябва да те дам на палача. Пред него може да проговориш.
— Няма да го направиш. Защото знаеш, че тогава съвсем нищо не ще чуеш. Затуй нека да се уговорим ние двамата!
— Казвай!
Отдавна беше скроил плана си Агар. Прекроявал го бе оттогава десетки пъти. Струваше му се, че добре го е изпипал. И се приведе към ухото му.
— Ще ми дадеш единия кораб. С най-верния ти човек. Да си взема сам дела. А той да види къде е скривалището. И да следи да не взема повече, отколкото ми се полага. После, когато отида на сигурно място, когато се уверя, че няма да ме настигнеш, ще го пусна. Та да ти покаже останалото.
Москон премисляше бързо. Мъчеше се да схване замисъла му, да проумее с какво иска да го излъже. И запита:
— Ами ако го убиеш? И избягаш…
— Аз също ще ти оставя заложник. Побратима си Скил. Чувал ли си какво значи сколотско побратимство?
С това успя да разпръсне съмненията му. Сколотът може да остави жена, деца, родители. Не и побратима. И Москон се съгласи.
— Добре! Ще ти дам плененото корабче.
— И предишните му моряци — добави Агар. — Че твоите може да ми отрежат главата.
Тавриецът склони и на това. Само всичко, да стане по-скоро, да не губят време.
Заедно с трима роби гмурци и с освободените моряци Агар се прехвърли върху кораба им. С тях отиде и Орик, братовият син на главатаря. Изборът падна върху него не само защото му беше роднина. Повече за това, че имаше жена и деца в Таврия. Тъй Москон беше по-сигурен, че няма да се отметне.
А Скил, след като се прегърна с Агар, остана при пиратите, както беше уговорено — като заложник. Спокоен. Побратим няма да те изостави.
Когато Москоновата миопарона263 изчезна в мъглата, Агар събра малкия си екипаж на палубата:
— От вас сега зависи да спечелите свободата и кораба си. С надбавка отгоре.
Моряците кимнаха мълчаливо, все още недоверчиви.
— И вие, роби, ако ми служите добре, ще получите свободата си. Също с надбавка.
Тримата се спуснаха да му целуват ръцете.
— Но който опита да ме измами, ще го убия!
Те го знаеха, без да им го казва. Моряците бяха елини от Истрия264, плавали от рождение покрай тия брегове. А робите — траки, събирачи на сюнгери от островите в Тракийско море265. Много бяха слушали за скитската жестокост.
— Сега към Тиризис! — заповяда Агар.
И кормчията изви веслата. Само хора, израсли в морето, можеха да се оправят в такова време, сред непрогледна мъгла.