Ала се бе излъгал. Ето, трима пирати скочиха в лодката. Размахаха веслата. Беглецът проумя мигновено заплахата и загреба лудо с ръце и крака. Ала не му спореше. Веригата тежеше, спъваше движенията му, теглеше го към дъното. Въпреки това, въпреки цялата трудност, той не спираше. Гребеше, пляскаше като безумен. Нима трябваше да загине? И то сега? На сто крачки от брега, от спасението?
Лодката го наближаваше. Пиратите викаха подире му да спре. Нима вярваха, че ще ги послуша?
Оставаха им още два-три разтега. Ето, достигнаха го. Той се гмурна. Ала отгоре през бистрата вода те видяха накъде отплува. Свиха нататък и когато той се подаде току под самата лодка, три чифта ръце посегнаха да го хванат.
Плувецът потъна, преди да е вдъхнал въздух. Не можа да издържи повече. Изплува начаса. И с ужас усети как някаква яка ръка се вкопчи в косата му.
Тогава видя наредените край брега савроматки. С опънати лъкове. И Амага пред всички! Амага! Не можеше да бъде друга. С нейната коса, с нейната снага, с нейните движения.
— Амага! — извика той с последни сили. — Амага! Аз съм… Скил… Скил…
Още две ръце се протегнаха към него, подхванаха го под мишниците, задърпаха да го прехвърлят в лодката.
Изведнъж тези ръце омекнаха, отпуснаха го и във водата пльосна единият преследвач с щръкнала в гърлото му стрела. Но другият продължаваше да го стиска за косата, подвиквайки припряно на другаря си да обърне назад. Нов рой стрели се посипа отгоре им, без да засегне някого.
Влачен за косите, Скил видя с ужас как се отдалечава от брега. От спасението.
И се извъртя рязко. Успя да се обърне и да хване пирата за ръцете. С ловко извъртане го дръпна, преметна го при себе си във водата. Посегна към гърлото му, почна да го души.
Тогава третият вдигна веслото да го стовари върху главата му. Не успя. Една добре премерена стрела прониза гърдите му.
Скил пусна врага си, който потъна безжизнен в дълбините, а той загреба към брега, следван от ругатните на разбойниците от кораба, тоя път вече не посмели да го преследват.
Най-сетне усети под краката си твърдото дъно. Стъпи, закрачи към сушата. И там, полужив от изтощение, се строполи на пясъка.
Когато пред очите му просветна, беглецът се видя обграден от цял отред савроматски девойки с опънати насреща му лъкове. А пред него, закрила го с тялото си, стоеше разярена самата Амага.
Скил се надигна, изправи се до нея. И тя го прегърна с лява ръка, докато с дясната стискаше заплашително меча.
— Отстъпете! — извика тя, задъхана от гняв.
Десетничката амазонка пристъпи напред заплашително.
— Всеки чужд мъж, слязъл на тоя бряг, трябва де умре!
Амага вдигна още по-решително оръжието си.
— Аз вече убих първия си враг. И то не само един, а двама… И имам право да се омъжа.
— Имаш — отвърна десетничката. — Такъв е законът…
Амага почти извика:
— Тогава… Слушайте закона! Ето моят мъж… Вече не е чужд…
Разярените амазонки бавно отпуснаха надолу върховете на стрелите си.
Защото тъй повеляваше Аргимпаса297, богинята на любовта…
Щастието на Орития
Затворницата забелязваше как намалява водата в питоса298. Вече при всяко гребване глинената й чаша се чукаше о дъното. Намаляваше и храната, която й бе оставил Лизимах.
Във вечния мрак, затиснал нейния свят, нямаше ден и нощ. Нямаше изгрев и залез. Имаше само тъмнина, черна и непрогледна, каквато навярно е водата на Стикс299, през която Харон300 превозва душите на умрелите. И може би заради това сегашният й затвор в дълбоката пещера, без искрица светлина, не й изглеждаше толкова зловещ. Та нали животът й беше една безкрайна тъмница, откак изгуби Александра — светлината на сърцето си, и истинската светлина на очите си. Един безкраен Стикс, вледенил приживе душата й…
И ето, дойде и тоя час, когато чашата й излезе от питоса суха. Водата се бе свършила. И никой нямаше да й поднесе друга. И никой нямаше да й отвори, та да я изведе навън. Останали й бяха десетина маслини и кора хляб. Но водата беше по-важна. Без храна може да се живее дълго. Без вода не може. След ден-два-три Орития трябваше да умре.
Струваше й се, че вече вижда пред себе си прекрасната ловджийка Бендида301, наметната с пъстра зейра302, която й дава знак с ръка и я кани да я последва. Накъде ли? На нейния празник ли, когато жените ядат сурово свинско месо, за да получат разплодна сила от богинята на плодородието?